Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 158

Артас погледна към криптата. Нещо в тона на чудовищния паяк прозвуча леко като… дали не беше гняв? Дали Ануб’арак не се подчиняваше само по принуда? Дали, ако можеше, щеше да се обърне срещу Крал-лич и по-скоро, дали щеше да се обърне срещу самия Артас? Силите на Крал-лич отслабваха… заедно с тези на Артас. Ако отслабнеха достатъчно много…

Рицарят на смъртта се загледа в отдалечаващата се фигура на господаря на подземното кралство, пое си дълбоко дъх и го последва.

* * *

Артас не знаеше колко време отне да преминат през прохода сред дълбоки снегове и яростни ветрове. Беше толкова слаб, че в един момент едва не изгуби съзнание и без малко да падне от коня си. Сепна се ужасен и напрегна всичките си сили да се задържи. Не биваше да губи кураж, не и сега.

Изкачиха се по един хълм и Артас най-сетне видя глетчера в средата на долината… където ги чакаше армия. Гледката повдигна духа му — толкова много се бяха събрали, за да се бият за него и Крал-лич. Ануб’арак беше оставил много от воините си да го чакат тук — безстрашни и готови за битка. Малко по-надолу обаче, близо до глетчера, кръжаха други фигури. Бяха твърде далеч, за да ги разпознае, но предположи кои са. Вдигна поглед и дъхът му секна.

Крал-лич беше там, навътре в глетчера, където беше затворът от виденията на Артас. Артас се заслуша с едно ухо, когато един нерубиан се приближи до Ануб’арак, за да го информира за положението.

— Пристигнахте точно навреме. Войските на Илидън са заели позиции в основата на глетчера и…

Артас извика от болка, която беше по-силна от всякога. Отново цялото му тяло се разтърси из основи и пред очите му светът почервеня. Сега Крал-лич беше толкова близо, че агонията, която споделяше с него, беше стократно увеличена.

— Артас, първенецо мой, най-сетне дойде.

— Господарю — прошепна Артас, стиснал очи, като притискаше с пръсти слепоочията си. — Да, дойдох. Тук съм.

— В затвора ми, в Замръзналия трон, има пробив, откъдето изтича силата ми — продължи Крал-лич. — Затова и твоите сили отслабват.

Но как? Дали някой го беше нападнал? Артас не виждаше врагове в близост до него, със сигурност не беше закъснял…

— Руническият меч, Фростморн, също беше заключен тук, при мен. Откъснах го от леда, за да може да намери пътя до теб… и да те доведе до мен.

— И той успя — промълви Артас.

Крал-лич беше затворен, прикован в леда. Явно със сетни сили е успял да разчупи леда, изпращайки меча си на Артас. Сега той си спомни за леда, в който беше обвит Фростморн… изглеждаше назъбен, сякаш откъснат от по-голямо парче. Такава огромна сила… само за да доведе Артас до тук. Стъпка по стъпка той беше доведен до тук. Насочван… Контролиран…

— Трябва да побързаш, първенецо. Създателят ми, демон Кил’джаден, е изпратил слугите си да ме унищожат. Ако успеят да стигнат до Замръзналия трон преди теб, всичко е загубено. Немъртвите пълчища ще бъдат унищожени. Сега побързай! Ще ти дам цялата сила, която мога да отделя.

Изведнъж Артас се изпълни със студ, който притъпи жестоката болка и успокои мислите му. Силата беше толкова огромна, толкова неудържима… Беше по-мощна от всичко, което Артас беше усещал досега. Затова и беше дошъл. За да пие дълго от ледения извор и да се изпълни със студената сила на Крал-лич. Артас отвори очи — погледът му беше прояснен.