Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 159

Руните на Фростморн оживяха и заблестяха, а от меча се издигна ледена мъглявина. Със зловеща усмивка Артас сграбчи меча и го вдигна високо. Щом проговори, гласът му отекна ясно и силно, понасяйки се по свежия мразовит въздух.

— Имах ново видение от Крал-лич. Той възстанови силите ми! Сега знам какво трябва да сторя.

Артас посочи към дребните фигури в далечината.

— Илидън твърде дълго се противи на Немъртвите пълчища и сега се опитва да проникне в тронната зала на Крал-лич. Трябва да умре! Време е да му върнем страха от смъртта. Време е да приключим играта… веднъж завинаги.

С яростен призоваващ вой той завъртя Фростморн над главата си. Мечът запя, жаден за нови души.

— За Крал-лич! — извика Артас и се спусна надолу към вражеската армия.

Почувства се като бог, размахвайки Фростморн със съвършена лекота. Всяка душа, която отнемаше, укрепваше силите му. Нека елфските стрели да се сипят като сняг — син’дорейците падаха като житни стръкове под коса. По едно време Артас погледна към бойното поле. Къде е този, когото трябва да убие? Още нямаше следа от Илидън. Не беше възможно вече да се е промъкнал в…

— Артас! Артас, обърни се и се бий с мен, негоднико!

Гласът беше чист и ясен и изпълнен с омраза, и Артас се обърна.

Елфският принц стоеше на няколко метра от него… в златисто и кървавочервено на фона на безпощадната снежнобяла земя. Той беше висок и гордо изправен, с опрян в земята жезъл и вперени в Артас очи. Около него пращеше магия.

— Няма да преминеш, касапино.

Едното око на Артас потрепна. Това му беше казала и Силванас. Той иронично изцъка с език и се усмихна на елфа, който навремето изглеждаше особено могъщ и знаещ в очите на младия човешки принц. Спомените му го върнаха във времето, когато Кейл прекъсна целувката му с Джейна. Тогава момчето Артас знаеше, че не може да се мери с по-големия и много по-силен магьосник. Но Артас вече не беше момче.

— След като последния път изчезна като истински страхливец, признавам, че съм изненадан да те видя отново, Кейл. Не се ядосвай, че ти отнех Джейна. Забрави за това и продължи напред. Все пак в този свят има толкова много хубави неща. О, почакай… всъщност няма.

— Проклет да си, Артас Менетил — изръмжа Кейл’тас, треперейки от гняв. — Отне ми всичко, което обичах. Остана ми само отмъщението.

Елфът не губи повече време за гняв и вдигна жезъла си. Кристалът на върха му блесна силно, а в ръката му запращя огнена сфера. След миг тя вече летеше към Артас. После върху Рицаря на смъртта се изсипаха късове лед. Кейл’тас беше велик магьосник, много по-бърз от всички, които Артас познаваше и той едва успя да вдигне Фростморн навреме, за да отклони горящата топка. Ледените късове обаче бяха добре дошли. Артас завъртя руническия меч над главата си и острието привлече ледените късове като магнит. После се усмихна широко, отново завъртя меча си и ги запрати към елфа. Бързината на Кейл’тас го изненада, но това нямаше да се повтори.