Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 155

Кейл не се хвана на уловката.

— Тези, които намери тук, бяха само разузнавачи. Не се тревожи, Артас, скоро ще се изправиш пред сериозно предизвикателство. Уверявам те, че ще ти бъде много по-трудно да надвиеш армията на лорд Илидън.

Артас се сепна, чувайки името и изви устни от изненада.

— Илидън? Той ли стои зад това нашествие?

По дяволите! Трябваше сам да убие Тикондриъс, вместо да намесва калдорейците. Той знаеше, че Илидън жадува за власт, но не беше предполагал, че нощният елф може да се превърне в заплаха за него.

— Така е. Силите ни са огромни, Артас.

Сега в звънливия елфски глас прозвуча наслада. Негодникът беше доволен.

— Дори в този момент те маршируват към ледника Айскраун. Никога няма да стигнеш там навреме, за да спасиш любимия си Крал-лич. Смятай го за възмездие — за Куел’Талас… и другите ти обиди.

— Други обиди? — Артас се усмихна широко. — Сигурно искаш да знаеш подробности за тези други обиди. Да ти кажа ли какво беше чувството да я държа в обятията си, да я вкусвам, да чувам как произнася името ми…

Болката беше по-силна от всякога. Артас се свлече на колене и пред очите му падна червена мъгла. Той отново видя Крал-лич… Нер’зул, спомни си, че така го беше нарекъл Ануб’арак… хванат в леден затвор.

— Побързай! — извика Крал-лич. — Враговете ми наближават! Времето ни почти изтече!

— Добре ли си, Рицарю на смъртта?

Артас примигна и видя пред себе си лицето, ако можеше да се нарече лице, на Ануб’арак. Той протегна дълъг паешки крак, за да му помогне да се изправи. Артас се поколеба, но беше твърде слаб да се изправи сам. Стисна зъби, хвана крака му и се повдигна. Беше като пръчка в ръцете му — сух и почти… мумифициран. Пусна го веднага щом стъпи на крака.

— Силите ми отслабват, но ще се оправя.

Пое си дълбоко дъх и се огледа.

— Къде е Кейл’тас?

— Отиде си.

Гласът му прозвуча студено и недоволно.

— Използва магията си и се телепортира, преди да успеем да го разкъсаме на парчета.

Пак този страхлив магически трик на телепортация. Само ако некромантите на Артас можеха да го правят, сега Крал-лич нямаше да се намира в опасност. Артас си спомни за труповете и разбра, че това щеше да е съдбата на Кейл’тас.

— Неприятно ми е да го кажа, но проклетият елф беше прав.

Артас се обърна към страховития си съюзник.

— Ануб’арак… Имах ново видение… Крал-лич е в огромна опасност. Много са близо… Илидън и Кейл’тас. Никога няма да стигна навреме до глетчера! Провалих се…

Ануб’арак не изглеждаше притеснен.

— По земя може би не — съгласи се гигантското същество. — Пътуването ще е дълго и тежко, но… има и друг път до там, Рицарю на смъртта. Древното разрушено кралство на Азджол-Неруб е надълбоко под нас. Беше там, когато навремето бях на власт и познавам всички коридори и скрити кътчета. Макар че се срина в тъмните времена, сега може да ни предостави бърз преход до глетчера.

Артас се изправи. За летящ гарван пътуването не беше толкова дълго. Но през тези ледове и планини, които се издигаха пред него…

— Сигурен ли си, че ще стигнем до глетчера през тунелите?

— Нищо не е сигурно, рицарю.