Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 152

Колко странни бяха тези обрати на съдбата.

Както и преди, Артас не чувстваше студ, нито пък хората, които го следваха сляпо — смъртта притъпяваше подобни усещания. Само човеците некроманти се свиваха срещу ледения вятър, който стенеше и свистеше. Докато пускаха котва и слизаха от кораба, бавно и лениво започна да се стели сняг. Артас бързо слезе от лодката и скочи на брега. Може да не усещаше студа, но силите и тялото му отслабваха. Веднага щом краката му стъпиха на сушата, той почувства присъствието му — Крал-лич. Не в съзнанието си, не чрез Фростморн, въпреки че вече слабата светлина на руническия меч леко се усили. Не, Артас почувства господаря си тук — така, както не го беше усещал преди. Освен това усети и дразнещо чувство на растяща заплаха.

Той се обърна назад към онези, които го следваха — духове, призраци, сенки, бледи чудовища и некроманти.

— Трябва да побързаме — извика той. — Нещо тук застрашава Крал-лич. Трябва да стигнем Айскраун възможно най-бързо.

— Милорд! — извика един от некромантите и посочи с ръка.

Артас се обърна, изваждайки Фростморн. През снежното було можеше да различи златисто-червените фигури, които се носеха във въздуха. Щом се приближиха, очите на Артас се присвиха от гняв — разпозна съществата и осъзна на кого принадлежат.

Дракондори. Артас беше поразен. Очакваше всичко друго, но не и висши елфи. Как може толкова много да са оцелели, че да се прегрупират, а още повече — да разберат къде щеше да отиде, за да го пресрещнат тук? На красивото му лице бавно се изписа усмивка от възхищение.

Дракондорите се приближиха още повече и той вдигна Фростморн в знак на поздрав.

— Трябва да призная — провикна се той, — изненадан съм да видя куел’дорейци тук. Мислех, че студът е твърде неприятен за толкова деликатни същества.

— Принц Артас!

Гласът прозвъня ясно и силно и дойде от един от ездачите, чийто дракондор се спря във въздуха над Артас.

— Тук няма да видите куел’дорейци. Ние сме син’дорейци — кървави елфи! Заклели сме се да отмъстим за духовете от Куел’Талас. Тази мъртва земя… ще бъде прочистена! Противните същества, които си създал, най-накрая ще намерят покой. А, ти, касапино, ще получиш заслуженото си наказание.

Артас се зарадва за момент. Броят им не беше незначителен. После осъзна, че най-вероятно вижда последните представители на изчезваща раса, които бяха дошли тук само заради него. Самодоволството му се замени с раздразнение. Въпреки изтощението, той извика с гневен глас:

— Нортренд принадлежи на Немъртвите пълчища, елф, и ти скоро ще се присъединиш към тях! Направи голяма грешка да дойдеш тук!

Изведнъж се появиха още дракондори и рейнджъри пешаци. В небето полетяха стрели, многобройни като снежинки, и посипаха немъртвите. Повечето от тях обаче не паднаха — пробождането от стрела, стига да не уцелеше жизненоважно място, изобщо не им пречеше.