Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 151

Някакво движение привлече погледа й и тя елегантно се изправи на крака, хвана лъка си и опъна тетивата с едно-единствено бързо движение. Завихреният портал се отвори и от него се появи Вариматрас, снизходително усмихнат.

— Поздрави, лейди Силванас.

Демонът дори се поклони и Силванас повдигна вежда, без дори за миг да си помисля, че е искрен.

— С братята ми оценяваме ролята, която изигра за поражението на Артас.

Ролята й… сякаш всичко е било някакъв театър.

— Поражение? Явно може и така да се нарече. Със сигурност обаче той оцеля.

Мощното същество сви рамене, разпервайки леко криле.

— При всички положения поне вече не ни безпокои. Дойдох да ти отправя официална покана да се присъединиш към новия ни ред.

Нов ред? Съвсем не беше нов, помисли се тя — същото подчинение, друг господар. Тя нямаше ни най-малък интерес към подобно нещо.

— Вариматрас — каза студено тя, без да отвърне на поклона му. — Единственото ми желание е да видя Артас мъртъв. Тъй като първият ми опит беше неуспешен, сега бих искала да съсредоточа усилията си, за да е успешен следващият. Нямам време за жалките ви политики и борби за власт.

Демонът се изопна.

— Внимавайте, милейди. Не би било мъдро да си навличате гнева ни. Ние сме бъдещето на тези… заразени земи. Можете или да се присъедините към нас, или да бъдете прогонена.

— Вие ли? Вие ли сте бъдещето? Кел’Тузад не последва скъпия си Артас. Той остана тук с причина, но може би един лич, прероден от могъщия Слънчев извор, е нищо за мощни същества като вас.

Гласът й придоби насмешлив тон и демонът се намръщи.

— Достатъчно време живях като роб, Властелине.

Странно как използва думата „живях“, след като беше мъртва, но явно старите навици трудно умираха.

— Борих се с нокти и зъби, за да стана нещо по-добро от това, в което ме превърна онзи проклетник. Сега имам своя воля и сама ще избера пътя си. Легионът е победен, а вие сте жалките му останки. Расата ви умира и аз няма да изоставя свободата си, като се прикова към вас, глупаци.

— Така да бъде — изсъска Вариматрас.

Той беше бесен.

— Скоро ще узнаеш решението ни.

Той се телепортира с намръщено лице.

Беше се поддал на подстрекателните й думи и почти се беше разтреперил от гняв. Силванас го забеляза, но остана безчувствена. Той лесно се гневеше, но го бяха изпратили, защото не я смятаха за опасна.

Нужно й беше нещо повече от шепа баншита, за да се изправи срещу Артас. Трябваше й армия, цял град от немъртви… трябваше й Лордерон. Отхвърлените — така щеше да нарече загубените души, които като нея не дишаха, но имаха своя воля. Но най-напред щеше да има нужда от нещо повече от призрачните си сестри, за да се пребори с тримата демони. Или може би трябваше да премахне само двама от тях.

Силванас Уиндранър отново се замисли за Вариматрас и колко беше лесно да бъде манипулиран. Може би той щеше да се окаже полезен…

Да. И заедно с Отхвърлените тя щеше да намери своя път в този свят… и щеше да премахне всеки, който се опиташе да го препречи.

Двадесет и три

Нортренд. Артас се почувства странно, когато се завърна тук. Щом зърна брега, той си спомни първия път, когато дойде. Сърцето му беше изпълнено с болка от предателството на Джейна и Утър и от това, което беше принуден да извърши в Стратхолм. Толкова много беше преживял оттогава, сякаш беше минал цял един живот. Беше дошъл с желание за мъст, с намерение да убие демоничния Властелин, задето беше превърнал хората му в ходещи трупове. Сега той командваше тези немъртви и беше в съюз с Кел’Тузад.