Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 143

— Старата ми стая — простена той. — Трябва да си почина… и да се подготвя за дълго пътуване.

Силванас гледаше как се оттегля, тътрейки се немощно към стаите, в които беше израснал, а устните й се изкривиха в усмивка. После призрачните пръсти на ръцете й леко потрепнаха и гневно се свиха в юмруци.

* * *

В Силвърпайн цареше странно спокойствие. Леки мъгли нежно се стелеха върху влажната земя, покрита с борови иглички. Силванас знаеше, че под истинските си крака, ако имаше такива, щеше да ги почувства меки и еластични… щеше да вдиша богатия вечнозелен аромат на влажния въздух. Но тя не почувства нищо, не усети никакъв аромат. Носеше се безплътна към мястото на срещата. С такова нетърпение я очакваше, че изобщо не съжаляваше за рискованото си решение. Артас се радваше да превръща красивите, горди куел’дорейски женски елфи със силна воля в банши, след успеха си с нея. Беше й ги предоставил — на нея, рейнджър-генерала им в живота — да ги контролира и командва, сякаш беше подхвърлил кокал на вярната си хрътка. Скоро щеше да разбере колко вярно домашно животинче беше тя наистина. След като беше дочула разговора между Властелините на ужаса, тя беше изпратила баншитата си да разговарят с тях и да съберат информация.

Демоните с готовност бяха приели пратениците й и бяха поискали господарката им да се присъедини към тях тази вечер, за да обсъдят „нещо от общ интерес, свързано с настоящия статус на Кралицата на баншитата“.

Дълбоко в гората тя видя слаба зелена светлинка и се понесе към нея. Явно я очакваха, както бяха обещали — трима огромни демони се обърнаха към нея, а крилете им изплющяха, издавайки вълнението им.

Балназар проговори първи.

— Лейди Силванас, радваме се, че дойдохте.

— Как можех да откажа? — отвърна тя. — По някаква причина вече не чувам гласа на Крал-лич. Волята ми отново е моя.

Наистина беше така и точно затова тя успяваше да прикрие превъзбудата в гласа си. Не искаше демоните да разберат повече, отколкото беше склонна да признае.

— Вие, Властелини, явно знаете причината за това.

Те размениха погледи и лицата им се озариха от усмивки.

— Разбрахме, че Крал-лич губи силата си — каза Вариматрас със злокобен тон. — Заедно с нея отслабва и способността му да контролира немъртви като теб.

Това беше чудесна новина, стига да беше истина. Но за Силванас това не беше достатъчно.

— А какво ще стане с крал Артас? — продължи тя, без да успее да скрие сарказма, изричайки титлата му. — Какво ще стане с неговата сила?

Балназар махна пренебрежително с черните нокти на ръката си.

— Той ще престане да ни дразни, като лятна мушица, на която времето просто е свършило. Въпреки че руническият му меч, Фростморн, съдържа мощна магия, силите на самия Артас ще изчезнат с времето. Неизбежно е.