Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 133

— Да не би там да е някой, за когото те е грижа? Красиви спомени, може би?

Проклетата банши не се отказваше. Той се предаде на гнева си, вдигна ръка и тя се сгърчи от болка.

— Повече няма да говориш за това — предупреди я той. — Да изпълним задачата си.

Силванас замълча. Но върху бледото й лице се появи злорада и самодоволна усмивка.

* * *

— Мога да помогна.

Гласът на Джейна беше спокоен, по-спокоен, отколкото очакваше да прозвучи. Тя стоеше с учителя си Антонидас в познатия любим и чудесно разхвърлян кабинет и се взираше в него.

— Научих толкова много.

Архимагът гледаше през прозореца, скръстил ръце зад гърба си, сякаш нямаше нищо по-важно от това да наблюдава упражненията на учениците навън.

— Не — отвърна тихо той. — Имаш други задължения.

Той се обърна към нея и сърцето й се сви, виждайки изражението на лицето му.

— Задължения… и Теренас, Светлината да прости душата му… и двамата се предадохме. Защото отказахме да послушаме онзи странен пророк, той беше убит от собствения си син, кралството му е в руини, обитавани само от немъртви…

Дори сега Джейна се сви от неудобство. Артас… Все още й беше трудно да повярва. Толкова много го обичаше… И още го обичаше. Непрекъснато се молеше, безмълвно, само на ум, че е попаднал под някакво влияние, на което не може да се противопостави. Защото, ако беше сторил всичко това по собствена воля…

— Аз също бях помолен и също бях надменно сигурен, че знам повече. И ето, мила моя, до къде стигнахме. Всички трябва да живеем… или да умрем… от решенията си.

Антонидас се усмихна тъжно. Очите й се наляха със сълзи, които обаче отказа да пролее и успя да потуши.

— Нека остана. Мога да…

— Опази онези, за които си обещала да се погрижиш, Джейна Праудмуър — каза Антонидас с особена строгост в гласа и изражението си. — Един повече или по-малко… няма да е от значение. Другите вече те следват.

— Антонидас… — гласът й заглъхна, преди да продължи.

Тя се хвърли към него и го прегърна. Никога досега не си беше позволявала такова нещо, винаги се беше страхувала от него, за да го направи. Но сега той изглеждаше… стар. Стар и немощен, а по-лошо — примирен.

— Дете — каза топло той, потупа я по гърба и се засмя. — Не, вече не си дете. Вече си жена и водач. Така че… по-добре върви.

Отвън отекна глас — силен, ясен и познат. Джейна се почувства като зашлевена. Зяпна ужасена и се отдръпна от учителя си.

— Магьосници от Кирин Тор! Аз съм Артас, първият Рицар на смъртта! Настоявам да отворите портите и да се предадете на Немъртвите пълчища!

Рицар на смъртта? Джейна обърна изумени очи към Антонидас, който се усмихна тъжно.

— Исках да ти спестя истината… поне засега.

Тя се олюля поразена. Артас… тук…

Архимагът закрачи към прозореца. Леко потрепна с кокалестите си ръце и гласът му се извиси като на Артас.

— Поздравления, принц Артас — призова го Антонидас. — Как е благородният Ви баща?