Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 132

Съществото, както Артас предполагаше, имаше синьосива кожа, макар че от зеления оттенък не беше много сигурно. Несъмнено обаче тялото на демона беше мощно, с огромни мускулести гърди, огромни силни ръце, а долната част сякаш наподобяваше това на коза… краката на Аркемонд се извиваха назад и завършваха с копита. Опашката му се движеше нервно в контраст със спокойното му и сдържано изражение. Ръцете, раменете и краката му бяха покрити със златни брони, гравирани и украсени с фигури на черепи и шипове. От брадичката му излизаха две тънки и дълги пипала. Но най-поразителната черта на издълженото му лице бяха очите, които излъчваха противна зелена светлина, по-силна и завладяваща от зеленикавата мъглявина около него. Макар че Аркемонд още не беше пристигнал — не и физически — в този свят, Артас не остана безразличен към присъствието на демона.

— Извика името ми, жалък лич, и ето, че дойдох — каза демонът, а гласът отекна и завибрира по костите на Артас. — Ти си Кел’Тузад, нали?

Кел’Тузад сведе рогатата си глава в поклон. Очевидно не се подмазва, помисли си Артас.

— Да, Велики. Аз те призовах. Умолявам те, кажи ми как можем да ускорим прехода ти в този свят. Съществувам само за да служа.

— Трябва да откриеш специална книга — отговори демоничният властелин.

Погледът му се спря върху Артас, изследва го за миг и после се извърна. Артас започна да се дразни.

— Единствената книга със заклинания на Медив, Последния пазител. Само неговите заклинания са достатъчно мощни, за да ме доведат в този свят. Потърсете града на смъртните, наречен Даларан. Там се пази книгата. След три дни на здрачаване трябва да ме призовете.

Образът изчезна. Артас дълго остана взрян в празното пространство, което остана след него. Даларан… Най-могъщото съсредоточаване на магия в Азерот след Куел’Талас.

Даларан. Там се обучаваше Джейна. Може би щеше още да е там. За миг през него премина болка.

— Даларан се пази от най-мощните магьосници в Азерот — каза той спокойно на Кел’Тузад. — Няма начин да се приближим незабелязано. Те ще се подготвят за нас.

— Както Куел’Талас ли?

Смехът на Кел’Тузад прозвуча глухо.

— Спомни си колко лесно ги премазахме. Ще направим същото и там. Освен това, не помниш ли… Аз бях член на Кирин Тор и много близък с архимаг Антонидас. Даларан беше мой дом. Познавам тайните му, защитните му заклинания и не толкова добре защитените места, през които да се промъкнем. С радост ще донеса ужас на тези, които ме принуждаваха да загърбя пътя и съдбата си. Не се страхувай, Рицарю на смъртта, не можем да се провалим. Никой и нищо не може да спре Немъртвите пълчища.

С крайчеца на окото си Артас засече някакво движение. Той се обърна и видя носещия се дух на някогашната Силванас Уиндранър. Явно беше слушала целия разговор и беше видяла реакцията към новата му заповед.

— Този разговор за Даларан те притесни — каза заядливо тя.

— Млъквай, привидение — измърмори той, въпреки че точно сега си мислеше за първия път, когато премина през портите на Даларан като ескорт на Джейна. Вече почти не можеше да си представи невинността на онова време.