Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 131

Артас се замисли над думите му. Фростморн се събуждаше и той свали ръкавицата на дясната си ръка да го погали. Студен, сковаващо студен… толкова студен, че когато Рицарят на смъртта го докосна, дори закалената му ръката го заболя. Отново чу шепота и се усмихна.

— Има още, нали? — попита той, обръщайки се към Кел’Тузад. — Беше ми казал, че Властелините на ужаса са затворили господаря ни. Кажи ми повече.

Кел’Тузад не разполагаше с плът и изражение, което да издаде емоциите му. Но Артас разбра, че се е притеснил по лекото изгърбване на немъртвата му фигура. Въпреки това той му отговори.

— Първата фаза от плана на Крал-лич беше да създаде Немъртвите пълчища, за да премахнат всяка фракция, която би се опълчила на Легиона.

Артас кимна.

— Като войските на Лордерон… и елфите.

Той почувства леко свиване на стомаха, но го пренебрегна.

— Точно така. Втората фаза е всъщност да призове демоничния Властелин, който да възпламени искрата на нашествието.

Призракът вдигна кокалестия си пръст и го насочи в посоката, в която се движеха.

— Наближаваме лагер на орки, които поддържат активен демоничен портал. Трябва да използвам портала, за да получа инструкции от Властелина.

Артас седеше спокойно върху Инвинсибъл. Мислите му го върнаха във времето, когато се сражаваше с орките в Странбрад заедно с Утър, Носителя на Светлината. Спомни си как орките принасяха човешки жертви на демоничните си Властелини. С Утър бяха отвратени и ужасени от това. Самият Артас беше толкова вбесен, че Утър трябваше да го укорява, задето се бие с гняв в сърцето. „Ако позволим емоциите ни да доведат до кръвопролитие, ще се обезчестим също като орките“, беше го смъмрил той.

Е, Утър беше мъртъв и докато Артас все още убиваше орки, сега действаше в съюз с демони. Покрай окото му потръпна мускулче.

— Какво чакаме? — сопна се той и пришпори Инвинсибъл в галоп.

* * *

Орките се биха смело, но накрая беше безполезно, както всеки опит да бъдат спрени Немъртвите пълчища. Артас яздеше бясно напред, а Инвинсибъл тъпчеше пъргаво оркските трупове. После дълго време стоя, загледан във вратата. Три каменни плочи, неприсъщо елегантни за толкова брутална раса. Наблизо стърчаха огромни животински кости, които излъчваха слабо червено сияние. В местата, отбелязани с каменните плочи, бавно и спираловидно се виеше зелен енергиен поток — проход към друг свят. Джейна щеше да се заинтригува… но щеше да е твърде ужасена, за да задоволи любопитството си. Това я правеше слаба. То… това я правеше Джейна…

— Зверовете бяха избити — тросна се Артас. — Демоничният портал е твой, лич.

Скелетната форма потръпна от радост, понесе се напред и молитвено вдигна ръце. Към арката водеха стъпала, но Артас забеляза, че призракът не ги изкачи. Той застана в началото им от уважение… или от практичното желание да избегне нещо лошо. Артас се стегна на гърба на Инвинсибъл и се загледа внимателно.

— Призовавам те, Аркемонд! Смирените ти слуги биха желали да се появиш.

Зелената мъглявина продължи да се върти. После Артас осъзна, че може да различи форма… черти… които бяха едновременно като и не като познатите му Властелини на ужаса.