Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 134

— Лорд Антонидас — отговори Артас.

Къде беше той? Точно отвън ли? Дали щеше да го види, ако излезеше на балкона при Антонидас?

— Няма нужда да ме иронизирате.

Джейна се обърна настрани и избърса очите си. Опита се да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото й.

— Подготвихме се за идването ти, Артас — продължи спокойно Антонидас. — С братята ми издигнахме аури, които да унищожат всеки немъртъв, който се опита да мине през тях.

— Жалките ви магии няма да ме спрат, Антонидас. Сигурно си чул какво се случи в Куел’Талас. И там си мислеха, че са неуязвими.

Куел’Талас.

На Джейна й призля. Беше тук, в Даларан, когато разбраха за случилото се в Куел’Талас от няколкото оцелели, успели да избягат. Тук беше и куел’дорейският принц. Никога не беше виждала Кейл’тас толкова… бесен, толкова разтърсен, толкова груб. Беше отишла при него, за да изкаже съчувствието си, но той се беше обърнал към нея с толкова гневно изражение, че тя инстинктивно бе замълчала.

— Не казвай нищо — беше изръмжал той.

Беше свил юмруци и тя остана шокирана, осъзнавайки, че той едва се сдържа да не я нарани физически.

— Глупаво момиче. Това е чудовището, което вкара в леглото си?

Джейна примигна, ужасена от грубите думи на толкова културен елф.

— Аз…

Но той не се нуждаеше от отговора й.

— Артас е касапин! Изклал е хиляди невинни хора! Има толкова кръв по ръцете си, че цял океан няма да му стигне, за да я отмие. А ти го обичаше? Избра него пред мен?

Обичайно мелодичният му и сдържан глас загрубя на последните думи. Очите на Джейна се напълниха със сълзи, след като изведнъж осъзна какво се случва. Той я нападаше, защото не можеше да се изправи срещу истинския си враг. Чувстваше се безпомощен и се беше прицелил в най-близката мишена… в нея, Джейна Праудмуър, чиято любов се беше опитал да спечели, но не беше успял.

— Кейл’тас… — каза тихо тя. — Той е извършил ужасни неща. Това, което е изстрадал народът ти…

— Нямаш представа какво е страдание! — изкрещя той. — Ти си дете, с детски ум и детско сърце. Сърце, което беше дала на… на този… Той ги е избил, Джейна. И е съживил труповете им!

Джейна се втренчи в него и замълча, а думите му вече не бяха толкова болезнени, след като знаеше причината за тях.

— Той е убил баща ми, Джейна, както е убил и своя собствен. Аз… трябваше да съм там.

— За да загинеш с него ли? Заедно с всички останали? Какво щеше да спечелиш, жертвайки живота си…

В момента, в който произнесе думите, тя осъзна, че не трябваше да ги изрича. Кейл’тас се стегна и отвърна остро.

— Можех да го спра. Трябваше да го спра.

Той се изпъна и хладнокръвието му угаси огъня в душата му. Поклони се леко и преувеличено.

— Ще напусна Даларан възможно най-скоро. Тук няма нищо за мен.

Джейна потръпна от празнотата и примирението в гласа му.

— Бях такъв глупак да си помисля дори, че човеците могат да ми помогнат. Напускам това място на изнемощели стари и амбициозни млади магьосници. Никой от вас не може да ми помогне. Народът ми се нуждае от мен, след като баща ми…

Той замълча и преглътна тежко.

— Отивам при малкото останали. При онези, които са издържали, преродени от кръвта на тези, които сега служат на твоя любим.