Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 135

Кейл’тас закрачи бързо към вратата, а цялото му високо и елегантно тяло излъчваше ярост. Джейна усети как сърцето я боли от неговата болка.

А сега беше тук. И Артас беше тук — Рицар на смъртта, начело на армия от немъртви. Гласът на Антонидас я сепна и тя примигна, опитвайки се да се върне към реалността.

— Изтегли войските си или ще бъдем принудени да насочим цялата си мощ срещу теб! Избирай, Рицарю на смъртта!

Антонидас отстъпи назад и се обърна към Джейна.

— Джейна — каза той с нормалния си глас, — след малко ще издигнем бариери, които ще блокират телепортирането. Трябва да тръгнеш, преди да останеш затворена тук.

— Може да успея да го разубедя. Може да мога…

Тя замълча, чувайки нереалното желание в собствения си глас. Не беше успяла да го спре да избие невинните в Стратхолм или да отиде в Нортренд, когато беше сигурна, че е капан. Той не я беше послушал тогава. Ако Артас наистина беше под някакво тъмно влияние, как щеше да го разубеди сега?

Тя си пое дълбоко въздух и отстъпи назад, а Антонидас кимна одобрително. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, но единственото, което успя да направи, бе да се усмихне тъжно. И двамата знаеха, че вероятно предстои последната му битка. Не успя дори да се сбогува с него.

— Ще се погрижа за хората ни — каза твърдо тя, изрече заклинанието за телепортиране и изчезна.

* * *

Първата част от битката приключи и Артас получи това, за което беше дошъл — поисканата книга със заклинания на Медив. Беше голяма и по-тежка, отколкото изглеждаше, подвързана с червена кожа и златни конци. На корицата имаше красиво изрисуван черен гарван с разперени криле. По книгата още стояха следите от кръвта на Антонидас и Артас се зачуди дали това няма да й даде повече сила.

Инвинсибъл се раздвижи под него, тропна с копита и размаха глава, сякаш все още имаше плът, раздразнена от мухите по нея. Стояха на върха не един хълм, откъдето се виждаше Даларан. Кулите му, все още окъпани от слънцето, блестяха в нюанси на златно, бяло и виолетово, а по улиците се стичаха реки от кръв. Много от магьосниците, които преди няколко часа му се бяха противопоставили, сега стояха до него. Повечето от тях бяха в твърде лошо състояние и ставаха само за муниции на месохвъргачките, но други… Други можеха да се окажат полезни и да използват уменията си от живота в службата си към Крал-лич в смъртта.

Кел’Тузад се държеше като дете на сутринта след Уинтър Вейл. Той разлистваше страниците на книгата на Медив, погълнат от новата си играчка. Това подразни Артас.

— Кръгът на силата е подготвен според инструкциите ти, лич. Готов ли си да започнеш призоваването?

— Почти — отговори призракът.

Костите на пръстите му продължаваха да разгръщат страниците.

— Толкова много трябва да поема. Познанието на Медив само за демоните е потресаващо. Мисля, че е бил много по-мощен, отколкото някой някога си е представял.

Когато Кел’Тузад започна да произнася нещо, се образува някакво черно-зеленикаво завихряне, а после се появи и Тикондриъс. Артас още повече се подразни, когато Властелинът на ужаса заговори с обичайния си надменен тон.