Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 130

Пред него и зад гърба му армията му маршируваше през снежния проход, без да усеща нито умора, нито студ. Някъде сред многобройните воини се носеше банши. Артас беше решил за известно време да остави Силванас на мира. Интересуваше се повече от Кел’Тузад, който се носеше до него почти като ведър полъх, ако изобщо можеше така да се нарече един лич. Точно той насочи Немъртвите пълчища към това далечно замръзнало място и досега Артас не беше повдигнал въпроса. Но пътуването вече го отегчаваше, а и принцът беше любопитен. Той усети как по устните му пробягва усмивка.

— Е — саркастично започна той, — не ми се сърдиш, че те убих, нали?

— Не ставай глупав — отвърна немъртвият некромант. — Крал-лич ми каза как ще свърши срещата ни.

Артас се изненада.

— Крал-лич е знаел, че ще те убия?

Той се намръщи и погледна към меча, който лежеше в скута му. Сега мълчеше. Нямаше шепот, руните също не светеха.

— Разбира се — отвърна Кел’Тузад, а в гробовния му глас прозвуча леко превъзходство. — Той те избра за свой първенец много преди Немъртвите пълчища да се появят.

Безпокойството на Артас се увеличи. Никой не го беше питал, нито пък му беше казвал нещо за съдбата му. Но дали щеше да я приеме, ако знаеше? Не, реши той. Той не обичаше да бъде манипулиран, но знаеше, че трябва да бъде каляван, за да се превърне в страшно оръжие. Трябваше да разкрива съдбата си стъпка по стъпка, иначе щеше да я отрече. И тогава щеше да е още с Джейна, и Утър, и баща си…

— Ако е толкова всезнаещ, как така е попаднал под контрола на Властелините на ужаса?

— Те са свирепите Властелини на Пламтящия легион и служат на този, който сътвори господаря.

При тези думи Артас потръпна. Пламтящ легион. Само две думи, но силата, която обещаваха, беше някак опияняваща. Фростморн проблесна в скута му.

— Това е огромна демонична армия, която е погълнала безброй светове отвъд нашия.

Гласът на Кел’Тузад беше почти хипнотичен и за миг Артас затвори очи. Под затворените му клепачи в съзнанието му се разиграха сцени. Той видя червено небе, извисяващо се над червен свят. От един хребет се изля вълна от някакви същества. Те тичаха като хрътки, но не бяха просто зверове… имаха страховити челюсти, натъпкани със зъби, а от раменете им стърчаха странни пипала. Камъни се разбиваха в земята, оставяйки следи от зелен огън, после се превръщаха в живи камъни и маршируваха към врага.

— Дойде време да подпалим този свят. Господарят ни беше създаден, за да прокара пътя за пристигането на Легиона. Властелините на ужаса бяха изпратени, за да осигурят успеха му.

Сцената се смени. Сега Артас гледаше към една богато украсена и гравирана врата. Той позна Тъмния портал, въпреки че никога не го беше виждал с очите си. Излъчваше зелен огън, а около него се бяха струпали група демони. Артас поклати глава и видението изчезна.

— Значи заразата в Лордерон, крепостта в Нортренд, избиването на елфите… всичко е било само за да се подготви някакво демонично нашествие.

— Да. С времето ще разбереш, че цялата ни история е скроена така, че да подготви предстоящия конфликт.