Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 102

Артас остана на място, вятър и сняг се виеха около него, острието на Фростморн блестеше, на места затъмнено от тъмната демонична кръв, и осветяващо славната сцена.

— Свърши се — каза тихо Артас.

„Тази част от пътешествието ти — да, млади принце“ — прошепна Фростморн… Или дали наистина не беше самият Тъмен лорд, за когото спомена Мал’Ганис? Не знаеше, а и не го интересуваше. Артас се наведе и внимателно почисти острието в снега. „Но има още. Още толкова много. Толкова много сила, която може да бъде твоя. Толкова много знание и власт.“ Артас си спомни за Мурадин, когато четеше надписа. Без веднага да осъзнае, той сложи ръка на сърцето си. Мечът вече беше част от него и той беше част от меча.

Снежната буря се усилваше. Артас с голяма изненада забеляза, че изобщо не му е студено. Изправи се с Фростморн в ръка и се огледа наоколо. Демонът лежеше вкочанен в краката му. Гласът — на Фростморн или на мистериозния Тъмен лорд — беше прав. Имаше още. Още толкова много. И зимата щеше да му покаже. Артас Менетил сграбчи руническия меч, впери поглед към снежната буря и се затича, за да я прегърне.

* * *

Артас знаеше, че ще помни камбаните цял живот. Биеха ги само по особено важни случаи — кралска сватба, раждането на престолонаследник, погребение на крал… всички неща, които означаваха преходи в живота на кралството. Но днес камбаните звъняха, защото беше празник. Той, Артас Менетил, се беше завърнал вкъщи.

Беше известил за победата си. За откриването на виновника за заразата. За търсенето му. За убийството му и за този ден на славното му завръщане в родната му земя. Докато вървеше по пътя към Столицата пеша, той беше посрещан с радостни викове, поздрави и ръкопляскане… благодарни излияния от нация, спасена от принца й. Той ги приемаше, но след толкова дълго време нямаше търпение да се срещне с баща си.

„Искам да говорим насаме, татко, за да ти разкажа за всичко, което научих и видях“ — беше му написал в писмо, доставено няколко дни по-рано от бърз вестоносец. „Сигурно си говорил с Джейна и Утър. Представям си какво са ти казали, как са се опитвали да те настроят срещу мен. Уверявам те, постъпих така, както сметнах, че ще е най-добре за народа на Лордерон. Накрая унищожих този, който донесе заразата на хората и се връщам победител, в очакване на новата ера за кралството ни.“

Лицата на тези, които маршируваха зад него, бяха скрити под качулките им също като Артас и бяха толкова мълчаливи, колкото и той. Тълпата явно не очакваше тяхната реакция, за да отпразнува бурно завръщането им. Огромният подвижен мост беше свален и Артас премина по него. И тук имаше радостни тълпи, но вече не от обикновените хора, а от дипломати, благородници, гостуващи сановници на елфи, джуджета и гноми. Те стояха не само из двора, но и по ложите на балконите. Цветчета от рози — розови, бели и червени обсипваха завръщащия се герой на кралството.

Артас си спомни за онзи дъжд. Искаше да види Джейна на сватбения им ден… розови цветчета, посипващи усмихнатото й лице, което се обръща към него за целувка… Джейна…