Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 47
Джеймс Патерсън
Ухилих се. Бедният Зъб. Какво ли го убеждаваше? Да се запише в клуба по шахмат?
В следващия момент момичето сложи ръце на гърдите на Зъба и го бутна към стената. Направих крачка напред и посегнах към вратата. Дори и да беше Заличител, двамата със Зъба щяхме да я направим на кайма.
И замръзнах. Това не беше нападение. Тя се залепи към него като магнит, вдигна се на пръсти и го целуна — по устата.
Зъба застина за момент, след което вдигна ръце и я хвана за кръста. Очаквах да я отблъсне — надявах се да прояви благоразумие и да не нарани чувствата й.
Пред изумения ми поглед обаче ръцете му се плъзнаха по гърба й и я придърпаха по-близо. Той наклони глава, за да им е по-удобно да се целуват.
Отстъпих, затаила дъх. Имах чувството, че ще се срина.
О, Господи.
Завъртях се на пети и се втурнах по коридора към дамската тоалетна.
Заключих се в една от кабинките и седнах на капака на тоалетната. По челото ми изби студена пот. Треперех, сякаш току-що се бях борила за живота си. В ума ми изплува образът на Зъба — придърпваше момичето и накланяше глава. Затворих очи, но той не изчезна.
Дишах учестено, а в стомаха ми се събра разяждащ гняв.
Насилих се да вдишам дълбоко няколко пъти. Вдишай. Издишай. Вдишай. Издишай.
Изправих се, излязох от кабинката и напръсках лицето си със студена вода. Бях добре. Искам да кажа, така или иначе, нямаше повод да не бъда.
Потиснах желанието да изкрещя от безсилие и стиснах здраво умивалника, за да не започна да удрям глава в стената. Все едно
53
— Ето ги.
Ари фокусира бинокъла на малката групичка на пътя на около четиристотин метра от тях. Прибираха се в идеалния си дом след ден в идеалното си училище. Колко