Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 48

— Пак изнася речи — каза новата Макс.

Ари изпръхтя. Какво самочувствие имаше Макс — истинската Макс! Колко беше нахакана! Командореше останалите, сякаш й бяха роби.

Роби. Не звучеше зле. Ари си представи пернатите мутанти като свои роби и мисълта го ободри. Щеше да ги кара да вършат всичко, абсолютно всичко. Да му носят храна, да му напомнят да си вземе лекарствата… А Макс щеше да му разтрива раменете, когато крилете го заболяха. Би било страхотно!

Чу се тихо жужене — алармата на часовника. Ари изгълта шепа хапчета и настрои алармата отново.

За нещастие, нямаше да се стигне до това да му станат роби. За щастие, щеше просто да ги очисти.

— Честно, това момиче просто не може да се радва на живота — каза новата Макс с отвращение.

— Да й дадем повод да бъде нещастна — каза Ари и натисна газта.

Сърцето му заби възбудено. Ненавиждаше Макс, но обичаше да се бие с нея. Друг не можеше да му предложи същото вълнение, същото предизвикателство — дори и Зъба. С всеки бой Ари се приближаваше все повече до победата. Един ден последния удар щеше да нанесе той. На лицето й щеше да се изпише изненада…

След секунди микробусът застигна групичката. Щом чуха свиренето на гумите, те се обърнаха.

— Да ви качим, деца? — каза Заличителят на предната седалка, който още не се беше преобразил.

— А бонбони нямаш ли? — направо изръмжа истинската Макс.

След което видя Ари.

В гърдите му се надигна смях и той удари спирачки. Това беше жестоко! Каква омраза и страх проблеснаха в очите й, щом го видя!

— Да се хващаме за работа, момчета! — извика. — Макс е за мен!

Заличителите изскочиха през задната врата още преди микробусът да спре.

Време беше да се позабавляват.

54

И за пореден път: Ари беше жив? Беше се върнал? Трябваше да помисля над това по-късно.

— Сега доволна ли си? — измърмори Зъба.

Изгледах го ядосано за миг, преди да се хвърля към най-близкото вълче подобие.

Тъжното беше, че наистина бях по-доволна. Е, не точно доволна, но се чувствах по-стабилна. Някое момче в училище да ме заговори? Пълен срив. Да наритам някой Заличител, особено смотан, нескопосан Заличител с прекалено големи криле? Някак си съм създадена за това.

За части от секундата фраснах един от тях по капачката с мощен страничен ритник и той се строполи на земята. Колко ободряващо! Внимавай! — каза Гласът точно преди друг да отметне главата ми с удар в челюстта. Остави се на течението. Добре. Подхванах инерцията, завъртях се около оста си и врязах здрав десен в челюстта му. Той изви от болка, падна на колене и се хвана за лицето. След секунда скочи на крака с кървясали очи, но Гази на мига го плесна с две ръце по ушите и пръсна тъпанчетата му. С нов писък той се свлече на земята.

Зъба вече беше повалил един Заличител и се беше заел с Ари. Метнах светкавичен поглед към Ейнджъл, която се биеше с една Заличителка — с помощта на телепатията я накара да се затича с всички сили към едно дърво и да блъсне глава в него. Ох! Тя ми се усмихна ангелски. Казах си, че скоро трябва да поговорим за някои етични моменти.