Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 49

Макс — съсредоточи се! Силен удар в гърба ми изкара въздуха. Опитах се да си поема дъх и се обърнах. Ухилен, Ари тъкмо беше замахнал към главата ми. Наведох се, завъртях се и вложих цялата си сила в страничен ритник, който го помести и едва не го събори. Останалите Заличители, общо взето, бяха победени — оставахме аз и той. Започнахме бавно да обикаляме един около друг. Той се ухили. Заля ме вълна ярост и погледът ми се наля с кръв. С крайчеца на окото си видях, че Зъба повежда по-малките към гората и излита заедно с тях.

— Хубава униформа — изкикоти се Ари и оголи острите си резци. — Добре ти стои.

— Откъде намери тези криле? — върнах му го аз. — От битака?

Продължавахме да обикаляме един около друг като тигри.

Останалите Заличители се затътриха към микробуса и се натовариха вътре като тумба циркови палячовци. Ари ги видя и им викна:

— Явно няма да е днес, момчета. Следващия път ще ви оставя да разкъсате малката. Говори се, че на вкус били като пилешко.

Ейнджъл.

Изръмжах и се хвърлих към него. Той направи крачка встрани и замахна към мен, но избегнах удара без проблем. Гневът ми вдъхна сили. Затичах се, скочих във въздуха и му нанесох мощен удар с крак — забих пети в ребрата му. Той се прекатури тежко и дрънна глава в асфалта.

Натиснах гърлото му с крак и се наведох.

— Колко пъти трябва да те убивам? — изръмжах. — Грубо казано?

В очите му проблесна яростна омраза. Сразена проумях, че това дори не беше Ари — не беше малкото момче, което ни гледаше отдалеч, докато бяхме в Училището. Собственият му баща го беше превърнал в чудовище и всичко, което беше останало от онова дете, постепенно щеше да изгори отвътре. От тази мисъл ми призля. Свалих подметка от гърлото му и отстъпих.

Ари побърза да се изправи с кашляне.

— Точка за теб — рече дрезгаво и разтри шията си. — Но няма да спечелиш. Просто си играя с теб като котка и мишка.

Вече вървях към гората с разперени криле, готова да скоча във въздуха.

— Да — процедих с глас, просмукан от ненавист. — Нелепо франкенщайнско подобие на котенце срещу свирепа, кръвожадна, непобедима и добре направена мишка.

Той изкриви устни и отново се хвърли към мен. Аз обаче бях излетяла — право нагоре! — и закръжих на около пет метра над земята. Издигнах се по-високо и го проследих — закрачи тежко към микробуса и се метна вътре през задната врата. За миг зърнах нечии руси кичури вътре.

Не познавах Заличител с руси кичури.

55

— Какво се е случило? — извика Ан.

Влязохме в къщата и механично метнахме якетата си на закачалката. Повечето бяха оцапани с кръв. Тото се засуети около краката ни — душеше ни и ръмжеше. Ейнджъл се наведе, взе го в прегръдките си и му заговори тихо. Чух го да казва тихо:

— Долни мръсници!

— Заличители — каза Газопровода. — Гладен съм. Има ли нещо за ядене?

— Какво значи „Заличители“? — попита Ан искрено объркана.

Възможно ли беше да не знае? Или просто не беше чувала жаргона на готините от Училището?

— Ние сме хибриди между човек и птица — казах и поех по коридора към кухнята. Миришеше на пуканки. — Заличителите са хумано-лупидна кръстоска.