Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 46

— Браво.

— Ами, да те оставя да работиш… — каза той.

Даваше вид, че иска да каже още нещо. Изчаках, но не го направи — просто си взе нещата и си тръгна. Почувствах се като вулканец, който изследва чудатите, странни човеци.

Седнах пред компютъра с въздишка. Никога нямаше да се впиша в тази среда. Нито в която и да е било друга.

51

Двамата със Зъба вече бяхме проверили това, което бяхме сметнали за координати на адреси в зашифрованите части на страниците, взети от Института. Освен тях обаче до имената ни имаше и думи. Днешната ми мисия: да ги проверя в Гугъл. Написах първото словосъчетание, макар че изглеждаше по-скоро като печатна грешка, думите нямаха смисъл: Тер Борщ.

Някакво движение навън привлече вниманието ми. Пред прозореца Ейнджъл буквално се носеше над тревата на игрището. Тя и още няколко момичета се въртяха като балерини, но само Ейнджъл можеше да скочи на два и половина метра във въздуха и да се задържи горе, сякаш окачена на въже.

При вида им изскърцах със зъби. Толкова ли не можеха да схванат израза „не се набивайте на очи“? По дяволите.

На екрана на компютъра се изписаха резултатите. Колко интересно — явно Тер Борщ не беше печатна грешка. Кликнах на първия резултат.

Тер Борщ, Роланд. Генетик. Медицинското разрешително е анулирано през 2001 г. Вкаран в затвора за неоторизирани престъпни генетични експерименти с хора през 2002 г. Противоречива личност в сферата на генетичните изследвания, Тер Борщ дълги години бил смятан за гений — за водещ специалист в генетиката на човека. През 2002 г. обаче, след като е уличен в престъпни експерименти с хора, е обявен за невменяем. В момента се намира в отдела за неизлечимо и опасно болни във възстановително заведение в Холандия.

Виж ти. Повод за размисъл. Опитах се да си спомня и други думи по зашифрованите страници.

— Изправи се! — изплющя нечий глас като камшик.

Господин злобекторът Пруит се беше надвесил над ужасено хлапе, седнало на едно от бюрата. То бързо се изправи на стола си. Зад тях господин Лазара завъртя очи. Явно дори библиотекарят не харесваше Пруит. Директорът удари крака на масата с бастунчето си и всички подскочиха.

— Тук не е спалня — рече с насмешка. — Тук не можеш да се държиш като безгръбначния плужек, какъвто несъмнено си у вас. В това училище ще седиш изправен, все едно имаш гръбнак под кожата си.

Продължи да говори, но аз тихо събрах учебниците си, смъкнах се от стола и се изнизах от библиотеката през страничния изход.

Днес мислех да си спестя дозата омраза, благодаря.

52

Бързо се понесох надолу по коридора, като внимавах да не вдигам шум.

Тер Борщ: зъл учен генетик. Семейството им се разрастваше все повече. Бях ли чувала името му и преди? Очевидно в някакъв момент се беше свързал с Джеб, с Училището и с Белите престилки. Надали имаше много независими зли генетици. Сигурно поддържаха връзка, обменяха опит, заедно създаваха мутанти…

Това беше или сериозен пробив, или пък поредната задънена улица. От всяко положение нямах търпение да разкажа на ятото за откритието си. На минаване покрай една празна класна стая съзрях Зъба. Чудесно — имах пет минути до следващия час. Понечих да вляза, но осъзнах, че не беше сам. Пред него стоеше момиче, което му говореше нещо с искрено изражение. Зъба я гледаше безизразно, а тя не спираше да говори, като отмяташе дългите си червени букли над рамото си.