Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 44

— Слушайте, двамата — казах строго, щом излязохме на едно хълмче на границата на имота на Ан. — Изложихте всички ни на риск. Отсега нататък ще се държите прилично в тъпото училище или ще отговаряте пред мен. Ясно ли е?

— Ясно — измънка Гази.

— Да, разбрано — каза Иги неохотно. — За в бъдеще ще се държим като истински тъпи идиоти. Ще се слеем с останалите.

— Чудесно.

48

Ан не ни посрещна особено радушно. Застана до нас, докато окачахме якетата си на закачалката в антрето.

— Обадиха ми се по телефона. Предполагам, че така се опитвате да свикнете. Няма значение. Елате в кухнята. Има горещ шоколад и курабийки.

Чудесна награда за провинилите се, Ан. От теб ще излезе страхотна майка!

Възползвах се от случая да хвърля още един строг поглед на Гази. Малките му рамене се свиха.

— Държа да отбележа, че съм много разочарована от постъпката ви — рече Ан и започна да разлива горещия шоколад по чашите.

В моя пусна два карамелени бонбона. Опитах да потисна спомена за Джеб, който правеше същото — при това не толкова отдавна.

Отвори пакет с курабийки с парченца шоколад, изсипа ги в една чиния и ги сложи на масата. Захрупахме лакомо — от обяда бяха минали часове, а и ни бяха дали обикновени порции.

— Мога да те науча как се правят курабийки.

Премигах озадачена от собствените си думи. Наистина ли го бях казала? Останалите също ме изгледаха с изненада. Заех отбранителна позиция. Какво толкова, не можеше ли да съм мила с Ан?

— На гърба на кутията има рецепта — смотолевих и си взех още една.

— Много мило, Макс, благодаря — каза Ан с омекнал глас, усмихна ми се и отиде на умивалника.

— Димка — изхихика Тото между хапките курабийка. — Сигурно е било върхът.

49

Не. На по-голямата площадка.

Ейнджъл се втренчи в очите на учителката и внимателно насочи мисълта към нея. В голямото междучасие ги извеждаха на детската площадка, но Ейнджъл се нуждаеше от повече пространство. Не можеше ли да си поиграят на голямото игрище?

— Не виждам защо да не си поиграете на голямото игрище — каза учителката на Ейнджъл колебливо.

— Върхът! — каза един от съучениците й, децата завиха и се изнизаха през портата към игрището.

— Ариел! Ела да си играем!

Ейнджъл притича до Мередит, Кайла и Кортни и предложи:

— Искате ли да си играем на „Лебедово езеро“?

Учителката точно им беше прочела фабулата и Ейнджъл много я беше харесала. Целият й живот беше като едно лебедово езеро. Тя беше лебед. Зъба и Макс бяха мишелови — големи и свирепи. Иги — голяма бяла морска птица, например албатрос. Ръч — малък фазан с лъскаво гладко кафяво оперение. Гази беше някоя инатлива птица… Бухал?

А тя беше лебед. Поне днес.

— Да! Лебедово езеро! Страхотно!

— Аз съм Одета — вдигна ръка Ейнджъл.

— Аз съм вторият лебед — каза Кайла.

— Аз — най-малкият — каза Мередит и повдигна краищата на униформената си пола, за да заприлича на пачка.

Ейнджъл затвори очи и се опита да си представи, че е лебед. Когато ги отвори, светът се беше превърнал в сцена, а тя — в най-красивата балерина лебед в историята. Затича се в елегантни кръгове около другите деца. Правеше широки и плавни подскоци и се задържа във въздуха колкото можа. Накрая се приземи, вдигна ръце над главата си и се завъртя в бърза поредица пируети.