Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 41
Джеймс Патерсън
— Вярно ли? — каза Газопровода и засенчи очи. — Хайде да видим.
Това като че попари момчето, но то стисна устни, приклекна и скочи от върха на катерушката.
Изобщо не можеше да лети. Стовари се право на земята и се сви нескопосано на сгърчено кълбо. За миг настана тягостно мълчание, след което момчето писна и проплака:
— Ръката ми!
Надзирателят на детската площадка се приближи, взе детето в ръце и го понесе към лекарския кабинет. Гази продължи да събира хубава колекция тежки камъни. Оръжие, за всеки случай.
— Защо го направи? — чу се враждебен глас.
Гази вдигна очи.
— Моля?
Над него се беше надвесило по-голямо момче с ядосан вид.
— Виж какво, умнико! Когато някой заяви, че иска да полети отнякъде, му казваш на мига да слезе от там, а не „Хайде да видим“. Имаш ли акъл изобщо?
Газопровода повдигна рамене, но думите го жегнаха.
— Не знаех.
Момчето го измери с поглед.
— Да не си израснал в някоя пещера?
— Не — отвърна той и вдигна вежди. — Просто не знаех.
Момчето се смръщи ядосано и се отдалечи. Газопровода го чу да казва: „Да бе, не знаел. Да не е от планетата на тъпаците?“.
Гази присви очи, а ръцете му оформиха малки смъртоносни юмручета.
— Къде си правиш косата? — попита нечий глас.
Обърнах се. Срещу мен с усмивка стоеше бледо слабо момиче. Побутнах подноса и продължих напред по опашката.
— Ами, в банята.
Това някакъв шифър ли беше? Нямах представа за какво говори. Както често се случваше.
Тя се засмя и сложи една зелена ябълка на подноса си.
— Не, имах предвид русите кичури. Жестоки са. Във Вашингтон ли си ги направи?
Хм. Русите кичури? Ясно.
— Сигурно е от слънцето — казах тъпо.
— Яко е. Я виж — бананов пудинг. Препоръчвам го!
— Благодаря — сипах си малко от учтивост.
— Аз съм Джей Джей — каза тя. Явно това социално изпитание изобщо не я притесняваше. Моите длани вече се бяха изпотили. — Накратко от Дженифър Джой. Понякога си мисля, че нашите не са
Засмях се, изненадана, че споделя подобно нещо с мен.
— Името Макс ме кефи — каза Джей Джей. — Спортно е. Има замисъл.
— Да, точно като за мен — казах, а тя се засмя отново и присви очи.
— Ето тук има места — посочи една празна маса. — Иначе ще трябва да седнем до Чари и нейната свита — понижи глас. — Не се закачай с тях.
По средата на обяда осъзнах, че двете с Джей Джей говорехме вече половин час, а аз очевидно не й се бях сторила изрод, от когото да избяга с писъци.
Бях си намерила приятелка. Втората за четиринайсет години. Това беше значителен напредък.
45
— Столицата на Парагвай? — попита учителката.
Вдигнах ръка.
— Асунсион?
— Да, точно така. Отлично. Искам всички да прочетете за Парагвай тази вечер в глава осма от учебника си по история на света. Сега извадете учебните тетрадки по точни науки.
С усещането, че съм прилежна като пчеличка ученичка, извадих тетрадката по точни науки. Какви ли още изненади криеше Гласът за мен? Досега се беше представил отлично по всички предмети, които преподаваха в девети клас. Колко удобно. Поне това.
