Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 39

— Знам, че ви се струва страшно — продължи тя грижовно, — но всичко ще бъде наред. Моля ви, просто опитайте. А следобед съм ви подготвила изненада вкъщи. Запомнихте ли как да се приберете?

Кимнах. Бях се стегнала като плътно навита пружина. Защо не през Бермудите например?

— На около десет минути пеша е — наблегна Ан. — Хайде, тръгвайте!

Спря до бордюра и се изсипахме от колата. Поех дълбоко въздух и огледах бедните леминги, които се бутаха вътре през голямата двойна врата.

— Хайде — каза лемингът Макс.

Хванах Ръч и Ейнджъл за ръка и влязохме в училището.

42

— Готово, пристигнаха — каза Ари в микрофона на яката си.

Фокусира бинокъла си „Цайс“, но омразните мутанти се бяха скрили от погледа му в сградата.

Налагаше се да включи термичния сензор, една от любимите му играчки. Сложи уреда на главата си и намести окулярите пред очите си. Във вътрешността на училището течаха реки от червено — топлите детски тела пъплеха по всички коридори.

— Ето ги — прошепна той при вида на шест оранжевеещи силуета, които се открояваха на общия червен фон, и се ухили.

Децата птици имаха по-висока температура от хората, а и от Заличителите. Лесно се забелязваха.

— Искаш ли да видиш?

Ари свали уреда и го подаде на човека до себе си. Момичето го сложи, оправи косата си под ремъците и каза:

— Браво! Видя ли какви тъпи униформи? Майчице! Нали не трябва и аз да нося такава?

— Може да се наложи. Как ти се струват нашите изроди? — попита Ари.

Тя продължаваше да ги гледа. Накрая сви рамене и кичурите коса се размърдаха.

— Не подозират нищо. Разбира се, ние сме едва в началото. В самото начало.

Ари се ухили и каза с оголени кучешки зъби:

— Началото на края.

Тя се усмихна.

Плеснаха ръце една в друга и звукът проехтя като пушечен изстрел из тихата гора.

— Да. Чака ни голямо забавление — каза Макс II и лапна една дъвка. — Всичко ще стане двойно по-интересно.

43

Прецених, че осезаемото отсъствие на миризма на антисептик е леко обнадеждаващо. И интериорът на това училище изобщо не беше като в Училището, някогашния ни затвор.

— Зефир, така ли е?

Жената в костюм от туид с вид на учителка се усмихна неуверено. Беше се представила като госпожица Кюлбар.

— Да? — обади се Гази. — Това съм аз.

Усмивката на учителката грейна.

— Зефир, ти си при мен — каза и протегна ръка. — Ела, миличък.

Кимнах отсечено на Гази и той тръгна с жената. Знаеше какво да прави — да запамети маршрутите за бягство, да прецени колко души има около себе си, колко големи са, каква е вероятността да се сбият. Получеше ли сигнала, щеше да изскочи през прозореца и да се омете оттук за не повече от четири секунди.

— Поне вече не е Капитан Терор — промърморих на Зъба.

— Да, Зефир е убийствено подобрение — отвърна той.

— Ник? И Джеф? Аз съм госпожа Чийтъм. Добре дошли в нашето училище. Елате, ще ви заведа в стаята на вашия клас — изчурулика друга учителка.

Потупах Иги два пъти по опакото на ръката. Натъжено проследих как двамата със Зъба се отдалечават по коридора. Други учители отведоха и Ейнджъл и Ръч, докато накрая не останах сама. Опитах се да потисна неумолимия инстинкт да се махна оттук.