Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 40
Джеймс Патерсън
Учителите ми се виждаха свестни. Определено не даваха вид на потенциални Заличители — бяха твърде възрастни и не достатъчно мускулести. Заличителите рядко доживяваха до над пет-шест години, така че, когато не бяха преобразени, изглеждаха като двайсетинагодишни модели.
— Макс? Аз съм госпожица Зигердал. Ти си в моя клас.
Изглеждаше що-годе поносимо. Безвредна? Вероятно. Надали можеше да скрие много оръжия под полата или пуловера си.
Някак изтръгнах една усмивка, на която тя отвърна. И така, учебният ден започна.
44
— Някой помни ли как се казва тази област?
Ейнджъл вдигна ръка. Реши, че е време да се направи на умна.
— Да, Ариел?
— Това е Юкатан. Част е от Мексико.
— Много добре. Знаеш ли нещо за Юкатан? — попита госпожица Соловски.
— Там е Канкун, популярно туристическо място — отговори Ейнджъл. — Има и руини от маите. Близо е до Белиз. Пристанищата са най-близките до САЩ, така че е удобно за трафикантите на наркотици — превозват ги от Южна Америка и ги вкарват в Тексас, Луизиана и Флорида през пристанищата.
Учителката премигна. Отвори уста, после я затвори.
— Ъ-ъ, да — каза неуверено, отстъпи към окачената на дъската карта на света и прочисти гърло. — Да поговорим за руините на маите.
— Тифани.
— Тифани? — учителката я изгледа объркано. — Доколкото разбрах, името ти е Кристал.
— Аха. Тифани-Кристал. — Ръч написа тире във въздуха с пръст.
— Добре, Тифани-Кристал. В часа по езиково изкуство в момента се занимаваме с употребата на думи в интегралната медийна среда — учителката посочи списъка с думи на дъската отпред. — Тези ги разгледахме миналата седмица. Тази сутрин ще направим тест, за да изберем думите за тази седмица и да решим над какво да се съсредоточим.
— Ами хубаво — каза Ръч одобрително и махна с ръка. — Давайте! Ама да знаете, че правописът ми е пълно говно.
— Знаеш ли къде е речникът?
Зъба се обърна към момичето, което го беше заговорило.
— Какво?
— Това тук са справочните материали — обясни тя и посочи. — В свободното си време за самоподготовка можем да си пишем домашните в този край. Ако имаш нужда да провериш нещо, компютрите и справочните материали са тук.
— А-а. Добре. Благодаря.
— Няма защо.
Момичето преглътна и се приближи. Беше по-ниска от Макс, с дълга тъмночервена коса. Очите й бяха искрящо зелени, а по носа си имаше лунички.
— Аз съм Лиса — каза. — Ти си Ник, нали?
Какво искаше тази? Изгледа я.
— А-ха — рече предпазливо.
— Радвам се, че си в нашия клас.
— Така ли? Защо?
Тя пристъпи още по-близо. Зъба долови ухание на сапун с лавандула. С палава усмивка тя отговори:
— Защо според теб?
— Гледайте! Ще полетя!
Газопровода се обърна заинтригувано. Някакъв чукундур от неговия клас се беше изправил нестабилно на върха на металната катерушка и беше разперил ръце като криле.
