Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 38
Джеймс Патерсън
— Струва ми се, че няма да им се понрави особено — отговорих аз и пуснах още хляб в тостера. — Сигурна съм, че ще звъннат на Ан.
— Приличам на барби-ученичка — проплака Ръч на влизане в кухнята, но щом видя моята униформа, си отдъхна. — Всъщност
Изгледах я злобно.
Крилете ни се прибираха доста плътно на гърба и въпреки това малко напомняхме семейство олимпийски шампиони по плуване.
Появи се и Ейнджъл. Беше много сладка с плисирана поличка и бяла ризка, но тя си беше сладка по принцип. Сипа си яйца и бекон в чинията, разчупи една препечена филия и я сложи на масата.
Тото скочи на една табуретка и започна да яде — почти като истинско куче.
— Бау! — каза и се изхили сам на себе си.
— Ейнджъл?
Подадох й чаша кафе и снижих глас:
— Без номера с учителите,
Тя вдигна невинните си очи.
— Ясно… — каза и захапа парче бекон.
Зачаках, без да откъсвам поглед от нея.
— Така де, освен ако не е съвсем наложително — довърши.
— Ейнджъл, моля те — казах и клекнах до нея. — Не трябва по никакъв начин да се набиваме на очи или да се различаваме от другите, разбираш ли? Трябва да играем по техните правила.
Изправих се и огледах и останалите.
— Това се отнася за всички ни — казах тихо. — Трябва да се впишем в средата, банда. И да не им даваме поводи за нездрав интерес.
Закимаха, но не с еднакво въодушевление.
— Еха! Всички вече сте будни — удиви се Ан, щом влезе. Огледа конвейера за храна и ятото, което я поглъщаше, и се усмихна тъжно. — Определено е по-добре от замразени гофрети. Благодаря, Джеф. О, Джеф, забравих да ти кажа — двамата с Ник сте в един клас. Така ще ти е по-лесно да свикнеш.
Лицето на Иги почервеня.
— Може ли и Тото да дойде? — попита Ейнджъл.
Ан оправи якичката й.
— Не.
Отиде до шкафа и извади една чаша.
— Ще се оправя. Ще ида да гоня патиците или нещо подобно — прошепна Тото, а Ейнджъл го потупа по главата.
— Тези униформи изобщо не са хубави — каза Ръч.
— Знам. За щастие, ще сте заобиколени от цяла тълпа деца в нехубави униформи — отвърна Ан и повдигна вежди. — Ариел, това кафе ли е?
— Аха — каза Ейнджъл и отпи смело. — Малко енергия за първия учебен час.
Усетих пронизващия поглед на черните очи на Тото. С въздишка му забърках кафе с мляко и две бучки захар в една купа и той замляска доволно.
Ан се поколеба дали си струва да подхваща този спор, но накрая явно се отказа.
— Добре — рече и остави чашата си в умивалника. — Отивам да докарам колата отпред. Облечете си якетата — навън е хладно.
41
Пътят до училището беше кратък и мълчалив — точно както си представях возенето в катафалка.
Стигнахме до сградата и осъзнах, че я бяхме виждали от въздуха. Изглеждаше като голяма частна къща, изградена от кремав камък. Една от стените беше обрасла с бръшлян, а околният парк явно беше поверен на някакъв градинар с ОКР — беше изключително чисто.
Ан наближи мястото за слизане.
— Е, деца — каза тя. — Очакват ви. Документите са оправени.
Погледна ни, седнали напрегнато на задната седалка. Стомахът ми се беше свил до болка и бях притиснала крилете към гърба си толкова силно, че и те боляха.
