Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 25

— Аз ще ти прочета числата — каза Зъба.

Иги кимна. Раздадох листата. Зъба започна да чете тихичко на Иги, който кимаше съсредоточено от време на време.

Взех двете си страници в ръце и седнах на бюрото. В следващия час изпробвахме всички основни техники за разшифроване, които знаехме. Опитите ни да намерим логика или система се увенчаха с провал. Нада.

След още час отпуснах глава.

— Това е невъзможно — казах, на прага да се разкрещя от безсилие. — Шифърът вероятно е компютъризиран. Тоест нямаме шансове да го разгадаем.

— Нали всичко е изпитание? — попита Газопровода с уморено изражение на детското си лице.

Беше почти десет часа. Трябваше да ги сложа да лягат.

— Джеб не ти ли беше казал, че всичко е изпитание — в Училището, когато отидохме да спасим Ейнджъл? Това не значи ли, че има все някакъв начин да разгадаем шифъра?

— И на мен ми мина през ума — съгласих се. — Именно затова е просто влудяващо. Опитах всичко, което ми хрумва. Така че явно това изпитание не е за мен.

На вратата се почука. Ан я открехна и надникна през пролуката.

— Ехо, как сте? — каза тя с усмивка. — Не ви ли се спи? Кристал, няма ли да си лягаш вече?

— Да — каза Ръч. — Смачкана съм.

Гази ме погледна. Кимнах.

— Да — каза той на Ан. — Тъкмо се канехме да лягаме.

— Чудесно — каза тя бодро. — Имате ли нужда от нещо? Преди лягане?

— Не, всичко е наред — каза Ейнджъл и излезе при Ан.

Изчезнаха по коридора. Чух гласа на Ан:

— Ариел, какво ще кажеш да пуснем Тото навън за малко?

— Добре — прие Ейнджъл.

Останах насред стаята с някакво неприятно усещане. Усещане, че някой друг се грижи за моето ято.

25

Започва поредният ден в почивна станция „Агент“!

За начало: вкусна закуска, приготвена от мен и Иги. Наложи се, защото още на първата сутрин тук установихме, че според неомъжената Ан Уокър приличната закуска се изчерпва с една вафла с ядки и спортна напитка с вкус на портокал.

Което би било така, ако ги бяхме намерили в някой контейнер или ги бяхме задигнали от някой супермаркет. Но сега се намирахме в имение със седем спални, хладилник, фризер и какви ли не прибори. И тук не беше достатъчно.

Затова ги заменихме с обилни количества бъркани яйца, бекон, препечени филийки и прочее — за всички.

Следва: необичайни домашни правила. Ан повери на всеки отговорността да поддържа стаята си в такъв ред и чистота, сякаш ни очакваше фотосесия. Онова, което ме подразни, бе, че ятото всъщност я послуша.

Навремето, когато имахме дом, бях ли ги молила хиляди пъти да си чистят стаите? Да. Бяха ли го правили? Не. Сега обаче изведнъж се оказаха шампиони по оправяне на легла и подреждане на обувки, при това заради някаква непозната. Ама че неблагодарници.

Следва: разгрявка на свежия въздух навън. Летене, борба, игри, плуване, езда.

Обяд. Ан беше свела изящното изкуство на сандвича до точна наука.

Следобедна почивка, игри. От време на време Ан привикваше някой от нас и ни разпитваше, като ни караше да й покажем какво можем. Обожаваше да ни гледа как летим — от което се чувствахме като някакво природно чудо и се стрелкахме под облаците с още по-голяма наслада.