Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 106

— Зъб? — каза Ръч умолително.

Зъба сви рамене — доколкото му беше възможно в полет — и вдигна ръце пред себе си, сякаш казваше: „Говори с шефа, аз съм прост работник“.

Ама че мръсник.

— Мо-о-оля те, Макс! — включи се и Газопровода.

Вперих очи напред стоически, без да поглеждам към високата водна кула с миши уши. Разбира се, беше се наложило да минем точно над Орландо.

— Макс? — обади се Ръч.

Не отговорих. Знаех какво целеше.

— О, стига де! — обади се Тото от ръцете на Иги. — И няма да идем до „Меджик кингдъм“? Това е адски тъпо!

Хвърлих му изпепеляващ поглед. Не подейства.

— Само една-две атракции? — предложи Ейнджъл с копнеж. — Да речем „Сплеш Маунтин“?

— Ма-а-акс? — потрети Ръч.

Направих непростимата грешка да я погледна. Изстрел! Потръпнах и отместих очи, но беше късно. Тя успя. Беше ми направила мили бамби очички. Вече нямах избор. Стиснах зъби.

— Добре. Една-две атракции, малко захарен памук и продължаваме.

Всички нададоха радостни възгласи. В погледа на Зъба се четеше: „Ама че си мекушава!“.

— А кой разреши на някого да си вземе куче? — троснах се аз.

Той се изхили.

И така, насочихме се към земята на Мишката.

112

— „Дисни Уърлд“? — Ари усети, че главата му всеки момент ще избухне. — „Дисни Уърлд“? — Дрезгавият му глас прерасна в хриптящ писък. — Да не са във ваканция? Нали уж бягат, за да спасят живота си? Смъртта ги застига като куршум, а те решават да се качат на скоростното влакче „Тъндър Маунтин“?

Изтрака с челюсти толкова силно, че черепът му се разтресе.

Това беше краят!

Щеше да ги научи колко малък беше светът. Скоро от „Мейн Стрийт, С.А.Щ.“ нямаше да остане камък върху камък.

113

„Дисни Уърлд“. Не знам дали сте били там. Предполагам, че повечето американци са ходили — или поне имах чувството, че са там в деня, в който и ние. Всички по едно и също време.

Вратите се отвориха, изсипахме се вътре с останалата тълпа и се озовахме на „Мейн Стрийт, С.А.Щ.“. Е, вярно, беше удивително. Признавам го доброволно. Старомодни магазинчета, сладоледена къща, трамвай в средата на улицата, всичко — в ярки и весели цветове. Навсякъде цареше безгрижие.

— Искам да вляза във всички магазини! — каза Ръч смаяно. — Искам да видя абсолютно всичко!

— Тези хора нямат ли си работа? — избуча Зъба. — И децата не трябва ли да са на училище?

Пренебрегнах думите му. Ако ме беше подкрепил, сега нямаше да сме тук.

— Трябва да изберем най-важните места — казах аз и ги поведох към замъка на Пепеляшка. — В случай, че се наложи да си тръгнем набързо.

— Аз гласувам за „Карибски пирати“ — рече Тото.

Носеше малък кожен нашийник и специална жилетка с надпис: „Куче водач. Моля, не галете. Благодаря“. Бяхме купили на Иги слънчеви очила, така че костюмите на двамата се допълваха идеално.

— О-о-о, „Швейцарското родословно дърво“! — възкликна Газопровода.

— Да! — съгласи се Ейнджъл.

Ръч се закова на едно място и се вторачи в замъка.

— Толкова е… прелестно.

— Да — усмихнах й се аз.

Разбира се, вътрешно бях стегната като пружина. Сред всички тези хора бяхме ужасно беззащитни, при това в затворено и претъпкано пространство. Тресях се като капка вода на горещ котлон.