Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 105

Очите й отново се уголемиха и след миг тя кимна леко. Хвърли един поглед на момчето и то й кимна в отговор.

— „Айтекс“ — прошепна тя и се отпусна на влажната земя. — Някаква голяма компания на име „Айтекс“. Не знам нищо друго.

Изправих се бързо. Несъмнено вече бяха тръгнали към координатите на предавателя. Трябваше да се ометем на мига. Двете мръсни измършавели деца лежаха на земята като тела от Помпей. Бръкнах в джоба си и пуснах няколко вафли и бонбони на земята до тях. Те се обърнаха към мен, но аз вече препусках между дърветата. Събрах се с останалите и полетяхме във въздуха. В бягство.

Отново.

110

Час по-късно вече бяхме на близо сто и шейсет километра оттам. Нямах представа какво щеше да се случи с децата.

— Значи „Айтекс“ — казах на Зъба.

— Казах ти, че е нещо, звучащо като елен — обади се Ейнджъл.

— Всъщност е „козирог“ — поправи я Ръч. — И той е по-скоро коза, отколкото елен.

— Няма значение — каза Ейнджъл.

— Нищо не ми говори — рече Зъба.

— Имат дълги рога и живеят основно в планините — обясни Ръч.

— Имах предвид „Айтекс“ — отвърна Зъба. — Казаха, че е голяма компания, но не съм чувал за нея. Не че това значи нещо.

— Да, в образованието ти определено има някой друг пропуск — вметнах аз.

С изключение на последните два месеца, никой от шестимата не беше ходил на обикновено училище. Никога. Слава Богу, че имаше телевизия.

— Не може ли да проверим някъде какво е това? — попита Иги. — В някоя библиотека например. Има ли градове наблизо?

Погледнах абсолютно равната земя отдолу. На около петнайсет минути от нас се виждаха постройките на малко градче.

— Да, добро предложение. Дванайсет пункта на запад, ято.

И така разбрахме, че „Айтекс“ притежаваха общо взето половината свят. Не беше просто компания. Беше огромен многонационален, многобраншов конгломерат, който имаше пръст в практически всички сфери на икономиката, включително в храните, медицината, недвижимите имоти, компютърните технологии, производството и дори издателската дейност — така че внимавайте какво четете.

С всяко ново късче информация, открита в Мрежата, си припомнях все по-ясно логото на „Айтекс“. След като го разгледах, осъзнах, че съм го виждала на милион неща около себе си — още от Училището, в което ни бяха създали. Имаше го на епруветки, шишенца за хапчета, лабораторна апаратура — на каквото се сетите.

Изключих компютъра и се изправих.

— Да се махаме оттук.

Бях видяла достатъчно.

111

— Не!

— Моля те, Макс — примоли се Ръч.

Носехме се на юг. В Мрежата бяхме намерили адреса на централата на „Айтекс“ — падаше се горе-долу по средата между Маями и националния парк „Евърглейдс“.

— Забрави! Прекалено рисковано е. Мястото е оградено отвсякъде. И вътре има поне един милион души. Ще се наложи да се бухнем право в тълпата.