Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 8

Ателстан си пое дълбоко дъх и се прекръсти, заричайки се, че ще се съсредоточи върху тайнството на литургията, а не върху злото в гробището отвън.

Сър Джон Кранстън, коронер на град Лондон, стоеше на уличката Блайнд Баскет, близо до Пуър Джуъри. Канавката се врязваше като ледено острие между гърбовете на надвисналите къщи. Добрият коронер потропа с крака и духна върху пръстите си в ръкавици в напразен опит да ги стопли.

– Дръж факела по-високо! – извика той на писаря на градския съвет.

Кранстън огледа мъжете край себе си – тъмни силуети в слабата светлина, а после вдигна очи към закрития с капак прозорец на мрачната, занемарена къща. Запази най-отровния си поглед за Люк Венабълс, съветникът, отговарящ за този район, който го беше измъкнал от топлото легло. Сър Джон обичаше да си поспива, особено след напрегната седмична работа. Преди два дни беше отишъл в църквата "Сейнт Стивън" в Уолбрук, за да огледа трупа на Уилям Кларк, покатерил се на камбанарията, за да търси гнездо на гълъб. Пълзейки от греда на греда, идиотът се беше подхлъзнал, паднал и умрял на място. Кранстън беше отсъдил, че гредата е виновна и беше наложил глоба от четири пенса на ядосания викарий. Вчера Кранстън беше ходил в Уест Чийп, за да огледа трупа на Уилям Панър, кожар, когото бяха открили проснат на земята край Кондюит. Панър беше проявил глупостта да иде при лекар с някакво заболяване, незнайно какво. Разбира се, бяха му сложили пиявици и му бяха източили толкова кръв, че горкият нещастник беше припаднал на път към къщи и беше умрял на място.

Кранстън прехапа устна и отново потропа на вратата. Но не само работата го отегчаваше, имаше още нещо: любимата му съпруга Мод не беше искрена с него и Кранстън подозираше, че тя крие някаква ужасна тайна. Сър Джон обичаше силно жена си и не можеше да устои на удоволствията на спалнята, но напоследък, когато се сгушеше до нея, тя го отблъскваше. Беше го отблъснала и предната нощ, хлипайки в мрака, не му обясни причината и не го остави да я утеши. А сега този идиот Венабълс го беше извел рано-рано на студа, за да влезе насила в тази загадъчна къща. Кранстън отново потропа на вратата, но нямаше отговор, чуваха се само тихите ругатни и потропването на спътниците му.