Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 9

– Е – обърна се Кранстън към съветника, – кажи ми пак какъв е проблемът.

Венабълс познаваше сър Джон и тревожно огледа обрамченото му с бакенбарди червендалесто лице, леденосините очи и смръщено чело под голямата кожена шапка. Знаеше, че коронерът е добър човек, но ядосаше ли се, се превръщаше в истински дявол. Съветникът посочи стърчащия над вратата счупен прът, на който някога са били привързани зелени клонки, за да показват, че тук се поднася ейл.

– Ето фактите, сър Джон. Собственик на къщата е Саймън де Уиксфорд. Кръчмата е негова. Нямаше роднини, само един слуга – Роджър Дроксфорд. Преди осем дни господар и прислужник се скарали жестоко и скандалът продължил цял ден. На шести декември слугата Роджър отворил кръчмата както обикновено, наредил пейките и продавал вино, но Саймън изобщо не се появил. На другия ден съседите попитали Роджър къде е господарят му. Той отговорил, че Саймън заминал за Уестминстър, за да уреди някакви дългове – Венабълс изду бузи и се обърна към една от фигурите в сянката зад него.

– Разкажи на сър Джон останалото.

– Преди четири дни... – започна съседът, дребен мъж, увит в няколко пласта дрехи.

Кранстън виждаше само чифт уплашени очи и сополив нос над шала.

– По-високо! – изрева той. – Махни шала от устата си.

– Преди четири дни – продължи мъжът, подчинявайки се незабавно на сър Джон – видяхме Роджър да излиза оттук с вързоп вещи на гърба. Мислехме, че бяга, но той отишъл при един съсед, Хамо готвача, казал му, че тръгва да търси господаря си Саймън и му дал ключа, за в случай, че Уиксфорд се върне внезапно. Снощи – продължи той, покашляйки се, за да прочисти гърлото си – друг кръчмар, Франсис Богет, дошъл да прибере дълга си от мастър Саймън.

– Давай, давай! – прекъсна го Кранстън.

– Богет влязъл в къщата – намеси се съветникът, – но не открил и следа от Саймън или слугата му, затова си взел три бъчви бира срещу дълга.

– Как е влязъл? – рязко попита Кранстън.

– Готвачът Хамо му дал ключа.

Сър Джон стисна устни.

– Богет да бъде глобен пет пенса за влизане в чужда къща, а готвачът – два пенса като негов съучастник – той погледна гневно съветника. – Носиш ли ключа?

Венабълс кимна. Кранстън щракна с пръсти и съветникът му го подаде. Коронерът се изправи в цял ръст.

– Като коронер на този град – заяви той тържествено, – предвид загадъчните събития, за които бях уведомен, преценявам като законно влизането ни в тази къща, за да потърсим истината. Мастър съветник, вие ще ме придружите.

Последва нова суматоха, когато Венабълс поиска огниво от един от спътниците си. Сър Джон отключи вратата и влезе в студения мрак на кръчмата. Миришеше на плесен и мръсотия. Блъскаха се в бурета, столове и маси, докато Венабълс запали две факли и подаде едната на Кранстън. Обиколиха всички помещения, после се качиха горе, където откриха, че двете стаи са претърсени – имаше сандъци и ковчежета със счупени или отворени капаци, но труп нямаше.