Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 10

– Знаеш ли какво търсим? – промърмори Кранстън.

Венабълс кимна.

– Но засега го няма, сър Джон.

– Има ли изба?

Съветникът поведе Кранстън надолу. Претърсиха тъмната кръчма, докато откриха капак, който Венабълс отвори. Двамата мъже предпазливо слязоха по дървените стълби. Избата представляваше правоъгълно помещение с подвижна врата в другия край, през която каруцарите да вкарват буретата. Кранстън каза на Венабълс да не мърда и внимателно мина през избата, едрата му фигура изглеждаше гротескно в слабата светлина на премигващите факли. Той спря в другия край, наведе факлата и погледна зад три големи бъчви за вино. От светлината паяжините по тях заблестяха като златна дантела. Кранстън се наведе и опипа лепкавия предмет, който беше забелязал. Вдигна ръката си на светлината и погледна кръвта, която беше полепнала по пръстите му. Бръкна още по-навътре зад бъчвите и затършува.

– Сър Джон! – извика съветникът. – Наред ли е всичко?

– Доколкото може да се очаква, мастър Венабълс. Открих кръчмаря или поне част от него.

Кранстън извади отрязаната глава и я вдигна, сякаш беше палачът на Тауър. Съветникът хвърли един поглед на посинялото лице, полузатворените очи, отпуснатата окървавена уста и неравните остатъци от врата, седна върху каменните плочи и повърна. Кранстън остави главата и се върна, изтривайки пръсти в плесенясалата стена. Докато минаваше, той потупа леко Венабълс по рамото.

– Пийни си кларет, добри ми съветнико, той успокоява стомаха и подсилва сърцето – той спря и се върна крачка назад.

– След това нареди да арестуват Роджър Дроксфорд. Обяви го за престъпник и предложи... – Кранстън присви очи. – Предложи десет лири награда за главата му, жив или мъртъв. Накарай да запечатат къщата и в случай, че не се появи завещание или някой самопровъзгласил се наследник, градският съвет ще може да забогатее малко.

Той се качи по стълбите, мина през кръчмата, излезе в лютия студ на улицата и обяви:

– Открих кръчмаря. Убит. Мисля, че добрият съветник ще има нужда от помощта ви, за да събере тялото.

После, с ръка върху дългата си уелска кама, сър Джон пое обратно по заледените улици и алеи. Зави по Мърсъри Лейн и изпъшка, когато леденият вятър го остави без дъх.

– О, лято! – изстена той. – С туфи цветя, с красива и тучна трева!

– Ателстан трябваше да е тук и да ми помага – промърмори той. – Ако не с обезглавените трупове, то поне да ме крепи по леда.

Тръгна по Чийпсайд. Тъмна фигура изникна от сенките и се насочи към него. Кранстън извади камата наполовина.

– Сър Джон, в името на Иисус!

Кранстън се вгледа внимателно в изпитото лице на еднокракия просяк, който винаги продаваше джунджурии на разнебитената си сергия на ъгъла на Милк Стрийт.

– Не си ли в леглото, Лейф? Май си търсиш жена, а?

– Сър Джон, ограбиха ме!

– Иди при шерифа!

– Сър Джон, нямам пари и храна.