Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 88

Джефри Арчър

По-голямата част от залата бе изпълнена със столове за гостите и повечето бяха заети. Над всичко това доминираше маслен портрет на Джордж Вашингтон. „Трябва да е прекарал последните десет години от живота си, позирайки на художници“, помисли си Марк.

Сенаторът Чърч прошепна нещо на един от помощниците си и призова с чукчето за тишина.

— Преди да започнем — каза той, — бих желал да уведомя членовете на Сената и журналистите за една промяна в програмата. Днес и утре ще изслушаме позицията на Държавния департамент относно европейския Общ пазар. Сетне ще отложим разискванията до следващата седмица, така че комисията да може да съсредоточи вниманието си върху неотложния и противоречив въпрос за оръжейните доставки в Африка.

Всеки в залата вече си бе намерил място и представителите на правителството преглеждаха бележките си. Едно лято, докато учеше в колежа, Марк бе работил в Капитолия, но въпреки това изпита раздразнение от малкия брой сенатори, които присъстваха на подобни обсъждания. Тъй като всеки сенатор бе член на три или повече комисии и безброй специални или подкомисии, те бяха принудени да се специализират и по въпроси извън своята компетентност, да се доверяват на опита на свои колеги или членове от екипа си. Така че не бяха редки случаите, когато на подобни заседания присъстваха трима или двама или дори само един сенатор.

Предмет на разискванията бе проектозаконът за разпускане на Организацията на северноатлантическия пакт. В края на десетилетието комунистите бяха дошли на власт последователно в Португалия и Испания. НАТО изгуби базите си в Испания. Крал Хуан Карлос живееше в изгнание в Англия. НАТО бе подготвена за идване на власт на комунистите в Португалия, но когато в Италия, на хълма Квиринал, се настани правителство на Народния фронт, положението стана неудържимо. Ватиканът се довери на отдавна изпитани методи и се заключи зад портите си. Под натиска на американските католици правителството на Съединените щати спря финансовата си подкрепа за новото италианско правителство. В отговор италианците закриха натовските бази на своя територия.

Смяташе се, че икономическите сътресения при италианския колапс са повлияли на изборите във Франция през осемдесет и първа, спечелени от Митеран и социалистите с подкрепата на комунистите. По-крайните форми на социализъм бяха отхвърлени от Холандия и от някои от скандинавските страни. Германците бяха щастливи със своята социалдемокрация. През осемдесет и втора сенаторът Пиърсън заяви, че единственият верен съюзник на Америка в НАТО е Великобритания, където консервативното правителство изненадващо бе спечелило общите избори през февруари същата година.