Читать «Да кажем ли на президента» онлайн
Джефри Арчър
Джефри Арчър
Да кажем ли на президента
На Ейдриън и Ан
Авторът би желал да благодари на всички, които му помогнаха със съвети и дела в проучванията за тази книга.
От Белия дом
Хари Макферсън, специален съветник на президента Джонсън
Кларънс Кели, директор
Ник Стамс, вашингтонско бюро
Бил Гън, отдел за връзки с обществеността
Пол Ламберт
Джон Флетли
Синтия Фарар, Йейл
Натали Уекслър, Харвард
Пол Роу, Харвард
Филип Кайзер, пълномощен министър 1964–69 г.
Бил Киш, аташе
Негово Високопреосвещенство архиепископ Антенагорас
Епископ Грегъри
Специални благодарности на мистър и мисис Опека за това, че ми позволиха да ползвам дома им в Барбадос. На Клайв Екстън, Робин Оукли, Тони Таунзенд, Хенри Тонга, Питър Снел, Соня Джордан и Джун Робинс и на съпругата ми, Мери, за часовете, прекарани в редактиране и четене на коректури.
20 януари 1981, вторник
— Аз, Едуард Мур Кенеди, тържествено се заклевам…
—
— … да изпълнявам съвестно длъжността Президент на Съединените щати…
—
— … и да полагам всички усилия да спазвам и защитавам Конституцията на Съединените щати. Заклевам се!
—
За първи път в историята на Съединените щати двама братя бяха достигнали до най-желания пост в американския политически живот.
Четиридесетият президент се усмихна на четиридесет и третата Първа дама. Ръката му продължаваше да лежи върху Библията на Дуей, същата, върху която се бе заклел и тридесет и първият президент и която бе принадлежала на баба им. Това бе краят на една борба и началото на друга. Тед Кенеди бе преминал през много изпитания. След бурна кампания на първичните избори, на петото гласуване на конференцията на Демократическата партия в Хюстън едва не бе сразил президента Джими Картър. През ноември 1980 година излезе победител от още по-яростна битка с кандидата на републиканците, губернатора на Илинойс, Джеймс Томпсън. Едуард Кенеди бе станал президент с преднина от 147 000 гласа, най-малката в американската история.
Следващият, който го поздрави, бе бившият президент Джери Форд. Той желаеше да се състезава с Кенеди като кандидат на републиканците, но кампанията му през 1980 година се бе провалила. Никога нямаше да получи възможност за реванш.
Бившият президент Никсън отсъстваше.
Аплодисментите започнаха да стихват. Президентът изчака и края на салюта от двадесет и един оръдейни изстрела. Едуард Мур Кенеди се изкашля лекичко и погледна към петдесетте хиляди смълчани граждани, събрали се на „Капитал Плаза“, и към останалите двеста милиона пред телевизионните екрани. Нямаше нужда от пелерините и дебелите палта, които бяха помрачили триумфа на брат му. Времето бе необичайно топло за средата на януари и по изпълнената с хора поляна откъм източната страна на Капитолия, макар и подгизнала, не бе останала и следа от коледния сняг.
