Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 89

Британският външен министър Едуард Хийт се бе обявил твърдо против разформироването на НАТО. Подобен ход щеше да отдели Великобритания от съюза й със Съединените щати и да я обвърже единствено с ЕИО, в седем от чиито петнайсет страни членки управляваха комунисти или социалисти.

Сенаторът Пиърсън удари по масата:

— Трябва най-задълбочено да обсъдим британската позиция и да не се интересуваме само от бързи стратегически успехи.

След като в продължение на цял час слуша как Чърч и Пиърсън разпитват служителите на Държавния департамент за политическата ситуация в Испания, Марк се измъкна и отиде в канцеларията на комисията по външната политика. Секретарката го уведоми, че Лестър Кенък, административният директор на комисията, в момента отсъства. Марк му бе телефонирал вчера и се бе представил за студент, който събира материал за дипломната си работа.

— Някой друг може ли да ми даде информация за комисията?

— Ще проверя дали Майкъл Брадли е в състояние да ви помогне.

Тя вдигна слушалката и след няколко минути от една от задните стаи се появи висок мъж с очила.

— С какво мога да ви бъда полезен?

Марк обясни, че би желал да види как работят някои членове на комисията, особено Пърси. Брадли се усмихна търпеливо.

— Няма проблем — отвърна той. — Елате утре следобед или в четвъртък на дебатите върху оръжейните сделки с Африка. Гарантирам ви, че сенаторът Пърси ще присъства. И ще откриете, че темата е далеч по-интересна от тази за Общия пазар. Всъщност заседанието ще бъде закрито. Но съм сигурен, че ако дойдете и разговаряте с мистър Кенък, той ще уреди да присъствате.

— Много ви благодаря. Случайно да знаете дали Пърси и Пиърсън са присъствали на заседанията на двайсет и четвърти февруари или миналия четвъртък?

Брадли повдигна вежди:

— Нямам представа. Кенък може би знае.

Марк му благодари.

— А, още нещо. Можете ли да ми дадете пропуск за галерията на Сената?

Секретарката подпечата един пропуск и написа името му. Марк тръгна към асансьора. „Оръжейни сделки; Африка“, помисли си той. „Четвъртък е прекалено късно. По дяволите! Как да разбера защо някой от тях се опитва да убие Кенеди? Може да е свързано с армията или с расизма. Това няма смисъл. Въпросът е не «защо», а «кой».“ Докато вървеше, Марк едва не се сблъска с един от прислужниците в Сената, който тичаше по коридора, стиснал някакъв пакет в ръце. Конгресът разполагаше с училище за момчета и момичета от цялата страна, които работеха като „катерички“ в Капитолия. Бяха облечени в бели ризи и тъмносини костюми и винаги създаваха впечатлението на много заети. Марк спря в последния момент и момчето профуча покрай него.

Марк взе асансьора до партера и излезе от сградата. Прекоси градината и влезе в Капитолия откъм страната на Сената под широкото мраморно стълбище и зачака асансьора.

— Тежък ден — каза един от охраната. — Много туристи са дошли да наблюдават дебатите по законопроекта за контрол върху оръжията.