Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 87

Мина покрай двама служители от охраната на Капитолия, които проверяваха куфарчетата и чантите на входа и повика асансьора.

— Четвърти, ако обичате — каза на момчето, което го обслужваше.

Заседанието на комисията по външната политика щеше да започне след броени минути. Марк извади от джоба на сакото си списъка на „Днешната дейност на Камарата на представителите“, който бе откъснал от „Вашингтон Поуст“. „Външна политика: 9:30. Открито. Разисквания по въпросите на американската политика към Общия пазар, с участието на представители на правителството; 4229“. Докато вървеше по коридора, видя сенатора Франк Чърч от Айдахо да влиза в зала 4229 и го последва.

Чърч, който бе станал известен през седемдесет и пета, когато оглави сенатската комисия по правителствените операции, свързани с разузнаването, през седемдесет и шеста бе направил безуспешен опит да измести Джими Картър като кандидат на демократите. Оттеглянето на Майк Менсфилд през седемдесет и шеста и на Джон Спаркман през седемдесет и осма бе позволило на Чърч да се издигне до председателството на влиятелната комисия по външна политика. Елегантният, висок над един и осемдесет сенатор си бе спечелил славата на интелигентен и уравновесен човек, чиято пищна риторика прикрива остър ум.

Ламперията в залата бе от светло дърво, в тон със зеления мрамор на цокъла. В единия край, на подиум, който се издигаше на около трийсет сантиметра, бе разположена полукръгла маса от същото светло дърво. Петнайсет стола в жълто-кафяво. Само десет от тях бяха заети. Сенаторът Чърч седна на мястото си, но тълпата от секретари, журналисти и административни служители продължи да кръжи около тях. На стената зад сенаторите бяха окачени две големи карти — едната на света, другата на Европа. Зад бюро непосредствено до масата на сенаторите седеше машинописка, готова да запише дословно предстоящите дебати. Отпред бяха местата за експертите, които щяха да бъдат изслушвани.