Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 81

— Ще бъде дяволски трудна операция — намеси се главният прокурор, — като се има предвид, че членовете на Националната оръжейна асоциация са над седем милиона, а в американските домове има над петдесет милиона единици огнестрелно оръжие.

Всички се съгласиха с кимване.

Поднесоха второто блюдо.

Dover sole. Явно президентът наистина е на диета.

— Кафе или бренди, сър?

— Няма нужда — каза Елизабет и докосна нежно ръката на Марк. — Ще го пием у дома.

— Добра идея.

Погледна я в очите и се усмихна. Опитваше се да разбере какво има наум.

— Не, благодаря. Може ли сметката?

Сервитьорът се оттегли смирено.

«Винаги се оттеглят смирено, когато им поискаш сметката. Тя още ме държи за ръката.»

— Вечерята беше прекрасна, Марк. Благодаря.

— Да, някой път пак може да дойдем тук.

Поднесоха им сметката. Марк я погледна смаян и унил. Шейсет и седем и двайсет. Ако може човек да ги разбере как стигат до крайната сума, би могъл да стане министър на финансите. Подаде кредитната си карта. След минута му върнаха за подпис малкия син формуляр. «Закръгли на осемдесет и забрави, докато не намериш в пощенската си кутия съобщението от „Американ Експрес“.»

— Приятна вечер, мистър Андрюз. — Множество поклони и реверанси. — Надявам се отново да ни посетите с мадмоазел.

— Да, разбира се.

«Трябва да имаш много силна памет, за да ме познаеш следващия път.» Отвори вратата на Елизабет. «Дали ще го правя и след като се оженим? Господи, аз мисля за женитба!»

— Сигурно съм преяла. Доспа ми се.

«Какво означава това? Може да се тълкува по двайсет различни начина.»

— О, аз пък се чувствам прекрасно.

«Малко нетактично, може би. Огледай се отново за място за паркиране. Добре. Ето, точно пред къщата и онзи фолксваген няма да ми попречи да го заема. Отварям вратата на Елизабет. Тя тършува за ключовете от входната врата. Влизаме в кухнята. Включва чайника.»

— Прекрасна кухня.

«Глупава забележка.»

— Радвам се, че ти харесва.

«Влизаме в хола».

«Добре, ето ги розите.»

— Здравей, Саманта. Ела да се запознаеш с Марк.

«Божичко, тя не живее сама! Ужас!»

Саманта се потърка в крака на Марк и измърка.

«Ох! Саманта е сиамка, а не американка.»

— Къде да седна?

— Където пожелаеш.

«Въобще не ми помага.»

— Черно или със сметана, скъпи.

«Скъпи?» Шансовете ми са по-добри от петдесет на петдесет.“

— Черно, с една лъжичка захар, ако обичаш.

— Забавлявай се, докато водата кипне. Ще се върна след две-три минути.

— Още кафе, Халт?

— Не, благодаря ви, сър. Ако позволите, аз трябва да тръгвам.

— Ще те изпратя до колата. Бих желал да обсъдим едно-две неща.

— Разбира се, господин президент.

Охраната на Западния вход застана мирно. Мъж в официално облекло се разхождаше в сенките между колоните.

— Нуждая се от енергичната ти подкрепа за законопроекта, Халт. Комисията е длъжна да се вслуша в мнението ти и макар прогнозите да са в наша полза, не искам да ни изненадат в последния момент. Нямам време.

— Ще ви подкрепя, сър. Желая подобен закон още от смъртта на брат ви.

Това бе първия път тази вечер, когато някой спомена Дж. Ф. К.

— Притеснява ли те нещо конкретно, Халт?