Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 80

— Какво ще пиеш, Халт?

— Скоч с лед.

— Скоч с лед за директора и портокалов сок за мен. На диета съм.

«Не знае ли, че в такъв случай не трябва да пие портокалов сок?»

— Какво е последното разположение на силите?

— В момента е: четиридесет и осем «за» и четиридесет и седем «против», но на десети законопроектът или ще мине, или ще го отложа за следващата сесия. Това е най-голямата ми грижа в момента, след като до обиколката ми в Европа и до първичните избори в Ню Хемпшир остава почти година. Ще трябва да се откажа от него, докато не ме преизберат. Не мога да си позволя това да бъде гвоздеят на дебатите през осемдесет и четвърта. Искам дотогава да е влязъл в сила.

— Да се надяваме, че на десети ще го гласуват. Законът определено ще улесни работата ми, господин президент.

— И тази на Мариан.

— Още едно питие, Халт?

— Не, благодаря, сър.

— Не е ли време за вечеря?

Президентът покани петимата си гости в трапезарията. Тапетът в стаята изобразяваше сцени от Американската революция. Мебелировката бе в така наречения «федерален» стил от началото на деветнадесети век.

«Красотата на Белия дом никога не ми омръзва.»

Директорът се загледа в гипсовата полица над камината, проектирана от Робърт Уелфорд от Филаделфия през 1815 година. На нея бяха изписани прочутите думи на комодор Оливър Хезърд, изречени след битката край езерото Ери по време на войната от 1812-а. «Срещнахме се с врага и той е наш.»

— Пет хиляди души на ден минават през сградата — говореше Х. Стюарт Найт. — Никой не осъзнава проблема за сигурността в истинския му мащаб. Белият дом може да е приютил президента, но същевременно принадлежи и на обикновените хора, а това създава много проблеми.

«Ако знаеше всичко…»

Президентът седеше начело на масата. Главният прокурор бе срещу него, Бей и Торнтън — от едната му страна, директорът и Найт — от другата. Първото ястие бе авокадо със скариди.

«Винаги получавам киселини от тези скариди.»

— Радвам се, че виждам моите пазители на закона заедно — подхвана президентът. — Искам да използвам случая да обсъдим законопроекта за контрол върху оръжията, който съм решил да прокарам на десети март. Ето защо съм поканил Бърч и Марвин — от тяхната подкрепа зависи съдбата на законопроекта.

«Отново десети март. Май че Касий ще трябва да се придържа към този краен срок. Май че Торнтън е твърд противник на законопроекта и освен това е в списъка на Андрюз.»

— Проблеми ще ни създадат «селските» щати, господин президент — каза Мариан Еделман. — Там не изгарят от желание да предадат оръжията си.

— Решението би могло да бъде един дълъг период на амнистия, например шест месеца — предложи директорът. — Така законът няма да влезе в действие за установен срок. Подобни неща стават винаги след война. А и момчетата от отделите за връзки с обществеността ще обявяват непрекъснато, че в местните полицейски участъци са били предадени стотици пушки и пистолети.

— Съгласен съм — каза президентът.