Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 79
Джефри Арчър
«Опит да я впечатлиш с малко вътрешна информация.»
— Не, защо?
— Собственикът винаги наема главните готвачи от Франция. Един по един те напускат и откриват собствени ресторанти.
— Вие, агентите, знаете толкова много безполезни неща.
«Огледай се за оберкелнера.»
— Запазена маса на името на Андрюз.
— Добър вечер, мистър Андрюз. Много ми е приятно.
«Проклетникът никога не ме е виждал, а и аз няма да дойда втори път. Коя ли маса ще ми предложи? Не е чак толкова зле. Тя дори може да си помисли, че и преди съм идвал тук. Мушвам му пет долара в ръката.»
— Благодаря ви, сър. Приятна вечер.
Настаниха се на тъмночервените кожени столове. Ресторантът беше пълен.
— Добър вечер. Ще поръчате ли аперитив, сър?
— Какво искаш, Елизабет?
— Скоч с лед, моля.
— Един скоч с лед и един шпритцер.
«Преглед на менюто. Главен готвач Мишел Лаудие. Девиз на заведението: Fluctuet nec megritur. О, аз ще megritur, бакшиши, бакшиши. Ох! И тя няма да разбере. Това е едно от онези заведения, където единствено менюто на мъжа има цени.»
— Ще си поръчам предястие, но само ако и ти направиш същото.
— Разбира се, красавице.
— Добре. Ще взема авокадо…
«Без скариди?»
— … със скариди и…
«… салата „Цезар“?»
— … филе миньон «Анри IV» алангле, моля.
«Седемнайсет долара и петдесет цента. Нищо, тя си заслужава всеки цент. Май че и аз ще си поръчам същото.»
— Избрахте ли, сър?
— Да. И за мен авокадо със скариди и филе миньон «Анри IV», алангле.
— Ще погледнете ли листа с вината?
«Не, благодаря, ще пия бира.»
— Желаеш ли вино, Елизабет?
— С удоволствие, Марк.
— Бутилка Hospice de Beaum, soixante-neuf, ако обичате.
«Единственото, което научих в часовете по френски в училище, бяха числата.»
— Много добре, сър.
Поднесоха им първите блюда, а заедно с тях и виното.
«Ако си мислиш, че ще ни пробуташ и втора бутилка, не си познал, грознико.»
— Да налея виното, сър?
— Не още, благодаря. Отворете го и го налейте заедно с основното ястие.
— Разбира се, сър.
— Авокадото ви, мадмоазел.
«Тези скариди ще ме довършат!»
— Добър вечер, Халт. Как върви работата в Бюрото?
— Справяме се, сър.
Какви банални реплики си разменят всемогъщите.
Директорът огледа приятната, декорирана в синьо и златно стая. Х. Стюарт Найт, шефът на Сикрет Сървис, седеше сам в далечния й край. На дивана до прозореца седеше главният прокурор Мариан Еделман и разговаряше със сенатора Бърч Рей, който бе наследил Тед Кенеди на поста председател на законодателната комисия. Изтърканата фраза «като момченце», лепната на Бей по време на кампанията му на първичните избори на демократите през седемдесет и шеста, все още отговаряше на истината. Слабият и строен сенатор от Масачузетс Марвин Торнтън бе окупирал вниманието на своя колега и на Мариан Еделман.
«Божичко, няма ли да има поне един дебелак?»
— Както виждаш, поканих и Торнтън.
— Да, сър.
— Трябва да поговорим за законопроекта за контрол върху оръжията.
Западният салон бе просторно помещение, разположено редом с президентските покои, долепено до спалнята на Първата дама. Бе истинска чест да те поканят в тази част на Белия дом. А да вечеряш в семейната трапезария вместо в президентската на долния етаж, бе проява на изключителна любезност.
