Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 67

— Е, това е малка гатанка за нашите дактилоскопи — петдесет и шест страни със стотици и може би хиляди отпечатъци по тях. Ще ни отнеме доста време, но си заслужава да опитаме. — Внимаваше да не докосне банкнотите. — Ще възложа това на Съмъртън. Трябват ни и отпечатъците на мисис Казефикис. Мисля, че ще е най-добре да оставим един агент в дома й, в случай че нашият човек се върне. — Директорът пишеше и говореше едновременно. — Чувствам се като едно време, когато бях шеф на щатско бюро на ФБР. Случаят щеше да ми достави удоволствие, ако не беше толкова сериозен.

— Мога ли да кажа още нещо, докато съм тук, сър?

— Разбира се, Андрюз. — Тайсън не вдигна поглед, просто продължи да пише.

— Мисис Казефикис се безпокои за положението си в страната. Няма пари, няма работа. Останала е без съпруг. Възможно е да ни е предоставила единствената нишка, беше много отзивчива. Мисля, че трябва да й помогнем.

Директора натисна един бутон.

— Повикайте Елиът. Да дойде и мистър Съмъртън от дактилоскопския отдел.

„О, помисли си Марк, значи Безименния си има име.“

— Ще направим каквото можем. До понеделник в седем, Андрюз. Ако ти потрябвам през уикенда, ще си бъда вкъщи. Продължавай да работиш.

— Да, сър.

Марк си тръгна. Отби се в „Ригз Банк“, за да развали петнайсет долара на десетачета. Касиерът го изгледа с любопитство.

— Да не би да имате флипер?

Марк се усмихна.

Прекара остатъка от сутринта и по-голямата част от следобеда в стопяване на купчинката монети. Обади се на дежурните секретарки на шейсет и двамата сенатори, които не бяха напускали Вашингтон на двайсет и четвърти февруари. Всички изказаха благодарност, че техният сенатор е поканен на конференция по проблемите на околната среда. Директорът не беше глупав. След последния от шейсет и двата разговора ушите на Марк пищяха. Обобщи резултата… трийсет сенатори бяха обядвали в кабинетите си или с избиратели, петнайсет не бяха съобщили на секретарките си къде са обядвали или бяха споменали неопределено за някаква среща, седемнайсет бяха присъствали на обеди, дадени от организации, като Националния пресклуб, Националната асоциация за прогрес на цветнокожите и др. Една от секретарките дори бе сигурна, че шефът й е присъствал на обяда на двайсет и четвърти февруари. Марк, естествено, нямаше отговор за това.

С помощта на директора кръгът бе стеснен до петнайсет сенатори.

Върна се в Библиотеката на Конгреса и отново се настани в тихата зала за справки. Библиотекарката не видя нищо подозрително във въпросите, отнасящи се до отделни сенатори, комитети и сенатски процедури. Бе свикнала със студентите, които бяха също толкова любопитни, но не така любезни.

Марк се върна при рафтовете с „Архив на Конгреса“. Лесно откри тома от двайсет и четвърти февруари; единствено той беше разлистван сред купчината от неподвързани нови броеве. Провери петнайсетте останали му имена. Този ден бе заседавала само една комисия — комисията по външна политика. Трима сенатори от списъка му бяха нейни членове и тримата бяха говорили пред комисията сутринта. Самият Сенат бе обсъждал два въпроса през деня: разпределението на фондовете на Министерството на енергетиката за изследване на слънчевата енергия и законопроекта за контрол над оръжията. Някои от останалите дванайсет бяха говорили по някой от въпросите — или и по двата. Нямаше начин да елиминира никого от петнайсетте. По дяволите! Записа имената им на петнайсет листчета и прерови „Архив на Конгреса“ за всеки от дните между двайсет и четвърти февруари и трети март. Срещу всяко име отбеляза присъствието или отсъствието от заседанията на Сената в делничните дни. Прилежно състави програмата на всеки сенатор. Останаха много празноти. Очевидно сенаторите не прекарваха цялото си време в Сената.