Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 68

Младата библиотекарка застана до него. Марк погледна часовника си: 7:30. Време бе да си тръгва. Време да забрави за сенаторите и да се срещне с Елизабет. Обади й се у дома.

— Здравей, хубавице. Мисля, че е време да вечеряме. Цял ден не съм ял. Ще се смилите ли, докторе, да вечеряте с мен?

— Какво да те правя, Марк? Току-що си измих косата. Сигурно още имам сапун в ушите.

— Искам само да вечеряш с мен. Това ми стига засега. По-късно може да се сетя и за нещо друго.

— „По-късно“ може и да няма — нежно му отвърна тя. — Как си със здравето?

— Благодаря, добре, но ако продължавам да мисля за същото, за което си мисля сега, ще ми излязат пъпки.

— Какво да направя, да полея телефона със студена вода ли?

— Не, просто вечеряй с мен. Ще мина да те взема след половин час, дори косата ти да не е изсъхнала.

Отидоха в малък ресторант в Джорджтаун, наречен „Мистър Смит“. Марк го предпочиташе през лятото, когато можеше да седне на някоя маса в градината. Беше пълно с двайсетинагодишни младежи. Идеалното място да седнеш и да говориш в продължение на часове.

— Божичко! — възкликна Елизабет. — Също като в колеж. Мислех, че сме минали тази възраст.

— Радвам се, че ти харесва — усмихна се Марк.

— Всичко е толкова предсказуемо. Дъсчен под, грубо сковани маси, цветя, сонатите за флейта на Бах. Следващия път ще ме заведеш в „Макдоналдс“.

Марк не можа да измисли отговор и бе спасен единствено от пристигането на келнера с менюто.

— Представи си, четири години в Йейл и още не знам какво е ratatouille — каза Елизабет.

— Аз пък зная, но не бях сигурен как се произнася.

Поръчаха пиле, печени картофи и салата.

— Виж, Марк, ей там, онзи отвратителен сенатор Торнтън с момиче, което може да му бъде дъщеря.

— Възможно е наистина да му е дъщеря.

— Нито един порядъчен човек не би довел дъщеря си тук — усмихна му се тя.

— Той е приятел на баща ти, нали?

— Да, но откъде знаеш?

— Всички знаят. — Марк съжали за въпроса си.

— Е, бих го нарекла по-скоро делови познат. Печели от производството на оръжие. Не е от най-приятните хора.

— Но баща ти също има дял в оръжейна компания.

— Татко? Да, и това не одобрявам, но той обвинява дядо, който е основателят на фирмата. Като ученичка често спорех с него. Казвах му да продаде акциите и да инвестира парите в нещо по-полезно за обществото. Виждах се в ролята на майор Барбара.