Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 66

— Агентите на ФБР не работят ли по двама?

Марк се изчерви.

— Да, сър, но случаят е специален.

— Бих желал да проверя — каза управителят. — Искате да ви дам петстотин и шейсет долара срещу честната ви дума.

— Разбира се, сър, проверете.

Марк трябваше да мисли бързо. Не можеше да каже на директора на местен банков клон да позвъни на директора на ФБР. Това е все едно да поискаш да впишат бензина в сметката на Хенри Форд.

— Защо не позвъните във Вашингтонското бюро на ФБР, сър, и не поискате да ви свържат с шефа на криминалната служба. Мистър Грант Нана.

— Точно това ще направя.

Марк му съобщи номера, но управителят не му обърна внимание и сам го потърси в указателя. Позвъни директно на Нана. Слава богу, че той беше там!

— При мен има един младеж от вашия отдел. Казва се Марк Андрюз. Твърди, че имал пълномощия да вземе двайсет и осем двайсетдоларови банкноти. Ставало въпрос за откраднати пари.

Нана също трябваше да реагира бързо. Отричай обвиненията, не се съгласявай с обвинителя — старият девиз на Ник Стамс. Междувременно Марк се молеше на Бога.

— Точно така, сър — отговори Нана. — Аз му наредих да вземе банкнотите. Надявам се, да му позволите да направи това. Ще ви ги върнем веднага щом можем.

— Благодаря ви, мистър Нана. Извинете, че ви обезпокоих. Смятам, че съм длъжен да проверя. В днешно време не можеш да имаш доверие на никого.

— Няма за какво, взели сте разумна предпазна мярка, сър. Жалко, че не всички постъпват като вас. — „Първата истина, която изрекох“, помисли си Грант Нана.

Управителят на клона затвори телефона, постави банкнотите в кафяв плик, прие разписката и се извини на Марк.

— Нали разбирате, че трябваше да проверя?

— Естествено. И аз бих направил същото.

Марк благодари на мистър Гуида и на управителя и ги помоли да запазят случая в тайна. Те кимнаха с изражението на хора, които си знаят работата.

Марк се върна в централата на ФБР. Влезе в приемната на директора. Мисис Макгрегър му кимна. Той почука тихо на вратата и я отвори.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър.

— Не се притеснявай, Андрюз. Седни. И без това привършвахме.

Матю Роджърс стана, изгледа Марк и се усмихна.

— Ще се опитам да ви отговоря до обяд, шефе.

— Е, млади човече, да не би нашият сенатор да ни очаква долу в колата?

— Не, сър, но разполагам с това.

Марк отвори кафявия плик и остави двадесет и осемте банкноти на масата.

— Ограбил си банка, а? Това е федерално престъпление, Андрюз.

— Почти, сър. Една от тези банкноти, както знаете, е била дадена на мисис Казефикис от човека, представил се за православен свещеник.