Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 61

— Но, сър, предполага се, че те всички са обядвали някъде.

— Точно така, Андрюз, но не всички са се били усамотили. Мнозина са били видени на публични места или са присъствали на официални обеди с избиратели, държавни служители, лобисти. Трябва да откриеш кой от тях какво е правил, без сенаторът, когото търсим, да заподозре каквото и да било.

— Как според вас мога да го направя, сър?

— Много просто — отвърна директорът. — Обади се на всяка от секретарките на сенаторите и попитай дали шефът й ще бъде свободен за официален обяд… — спря за малко, — … свързан с проблемите на околната среда. Да, това ми харесва. Определи дата, да речем, пети май и попитай дали шефът й е присъствал на предишните обеди, които са се състояли — директорът погледна в календара си — на седемнадесети януари и на двадесет и четвърти февруари, тъй като някои от сенаторите са приели поканата, но не са присъствали, а други са дошли неканени. Кажи, че ще изпратиш официална покана. Всяка секретарка ще забрави за разговора, освен ако не й изпратиш писмо, а ако на пети май някоя от тях се сети, вече ще бъде твърде късно. Едно е сигурно: нито един сенатор не би уведомил секретарката си, че възнамерява да убие президента.

Заместник-директорът се намръщи леко.

— Ако го пипнат, сър, адът ще се стовари на главите ни. Той ще бъде новият Джон Дийн, а вие — Халдеман.

— Не, Мат. Ако съобщя на президента, че някой от скъпите му сенатори възнамерява да забие нож в гърба му, той ще оправдае този трик.

— Не разполагаме с достатъчно доказателства, сър.

— По-добре ги осигури, Андрюз. В противен случай, повярвай ми, ще ни се наложи да си потърсим друга работа.

„Вярвам ви“, помисли си Марк.

— Мога ли да спомена нещо, което ме безпокои?

— Разбира се, Андрюз.

— Обмисляли ли сте теориите за заговор, сър? Този опит за убийство би могъл да бъде свързан с Дж. Ф. К. и дори с Р. Ф. К. и следователно да са замесени групи, свързани с предишните убийства. Защото, ако мафията или…

— Да, Андрюз. Обмислял съм го многократно. След двадесет години все още не знаем истината за убийството в Далас, при положение че за разследванията бяха похарчени десет милиона долара. Ако тези пари ми бяха дадени, за да купя с тях информация, щях да разбуля мистерията за шест месеца. Все някой щеше да си отвори устата срещу десет милиона. В този случай разполагаме с една здрава нишка — замесен е сенатор и ни остават само пет дни. Ако в четвъртък се провалим, през следващите двадесет години ще има достатъчно време да обсъждаме връзките с Дж. Ф. К., а ти ще натрупаш цяло състояние, като напишеш книга за това.

„Може и така да е, но все пак ще проверя някои неща“, помисли си Марк.

— Андрюз, не се тревожи излишно. Уведомих шефа на Сикрет Сървис. Предадох му дословно доклада ти — нито дума повече, нито дума по-малко — както се разбрахме вчера, така че имаме свобода на действие до десети март. Разработвам резервен план, в случай че дотогава не разкрием Касий. Но сега няма да ти губя времето с него. Разговарях и с момчетата от отдел „Убийства“. Не са открили почти нищо, което да ни е от полза. Но вече са се срещнали със съпругата на Казефикис, ако те интересува. Изглежда, мислят по-бързо от теб, Андрюз.