Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 62

— Може би, защото не са толкова натоварени — намеси се заместник-директорът.

— Може би. Добре, срещни се с нея, ако смяташ, че ще има полза. Може да откриеш нещо, което те са пропуснали. Усмихни се малко, свършил си добра работа. Възможно е тазсутрешното разследване да ни предостави нови нишки, върху които да работим. Е, Андрюз, няма да те задържам повече.

— Да, сър.

Марк стана.

— Извинявай, Андрюз, забравих да ти предложа кафе.

На Марк му се искаше да каже: „Последния път не успях да го изпия“. Тръгна си, докато директорът поръчваше кафе за себе си и за Роджърс. Реши, че и той трябва да закуси и да се опита да подреди мислите си. Потърси кафенето в централата на ФБР.

Директорът изпи кафето си и помоли мисис Макгрегър да повика личния му помощник. Безименния се появи почти веднага със сива папка под мишница. Нямаше нужда да пита шефа си от какво има нужда. Просто остави папката на масата пред него и излезе, без да пророни нито дума.

— Благодаря — каза директорът към затварящата се врата.

Насочи вниманието си към сивата папка. Прелиства я в продължение на двадесет минути. От време на време се усмихваше, промърморваше нещо и отправяше странна забележка към Матю Роджърс. Папката съдържаше данни за Марк Андрюз, за които самият Марк дори не подозираше. Директорът привърши втората си чаша кафе, затвори папката и я заключи в бюрото в стил „Кралица Ана“. Кралица Ана никога не бе притежавала толкова много тайни, колкото това бюро.

Марк закуси далеч по-добре, отколкото можеше да направи това във Вашингтонското бюро. Там трябваше да пресича улицата, за да отиде в „Лънч Кънекшън“, защото снекбарът на партера му бе също така неприятен, както и останалата част от сградата. Не забеляза човека от другата страна на улицата, който го наблюдаваше, но се запита дали синият форд, който се виждаше в огледалото, се движи случайно зад него. Ако не, кой кого наблюдаваше, кой кого се опитваше да защити?

Пристигна пред църквата на отец Грегъри малко преди осем. Заедно отидоха в дома на свещеника. Марк каза, че вече е закусил, но това не попречи на отчето да изпържи две яйца и бекон, плюс препечени филийки, мармалад и кафе. Отец Грегъри добави съвсем малко към онова, което вече бе казал на Марк и въздъхна дълбоко, когато му бе напомнено за двете убийства в болницата.

— Да, прочетох подробностите в „Поуст“.

Малките му очила бяха кацнали на края на късия му нос. Големите му червени бузи и огромният му корем красноречиво свидетелстваха, че отец Грегъри предпочита да си угажда тук, на земята, докато очаква небесния рай. Когато заговориха за Ник Стамс, в сивите му очи проблесна искра. Очевидно полицаят и свещеникът имаха общи тайни.

— Има ли някаква връзка между смъртта на Ник и убийствата в болницата? — внезапно попита отец Грегъри.