Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 59

Джефри Арчър

— Здрасти, Саймън.

Младият чернокож пазач на гаража не помръдна. Дремеше в малката си будка до входа.

— Добро утро, Марк. Божичко, нима вече е осем?

— Не, седем без тринайсет.

— Какво ти става? Да не работиш извънредно? — попита Саймън, разтърка си очите и му подаде ключовете за колата.

Марк се усмихна, но нямаше време за отговор. Саймън отново задряма.

Колата запали от първия опит. Надежден мерцедес. Излезе на улицата: 6:48. Не биваше да кара с превишена скорост. Никога не създавай проблеми на Бюрото. Светофарът на Шеста улица го задържа: 6:50. Зави по Седма. Пресече Индипендънс авеню: 6:53. От ъгъла на Седма и „Пенсилвания“ можеше да види сградата на ФБР: 6:55. Паркира, показа пропуска си на охраната и се втурна към асансьора: 6:57. Слезе на седмия етаж: 6:58. Тръгна по коридора, сви надясно. Стая 7074, влезе направо, мина покрай мисис Макгрегър, както му бе наредено. Тя не му обърна внимание. Почука на вратата на директора. Никакъв отговор. Влезе. Директорът не бе в кабинета си: 6:59. Отпусна се на един фотьойл. Директорът щеше да закъснее. Последва самодоволна усмивка. Седем часа без тридесет секунди. Огледа спокойно стаята, сякаш седеше там от часове. Погледът му се спря на стария часовник, който започна да бие: едно, две, три, четири, пет, шест, седем.

Врата се отвори и влезе директорът.

— Добро утро, Андрюз.

Не гледаше към Марк, а към часовника на стената.

— Винаги избързва малко.

Тишина. Часовникът на кулата на Старата поща удари седем. Директорът се настани на стола си. Положи огромните си ръце на бюрото.

— Ще започнем с моите новини, Андрюз. Току-що бе идентифициран шофьорът на линкълна, паднал в Потомак заедно със Стамс и Колвърт.

Директорът разтвори кафява хартиена папка с надпис „Само за четене“ и погледна съдържанието й. Какво ли имаше в нея, което Марк не знаеше, а трябваше да научи?

— Нищо, върху което да стъпим. Ханс-Дитер Гербах, немец. От Бон съобщиха, че преди пет години е бил дребна фигура сред мюнхенските рекетьори, но после му изгубили следите. Има основание да се предполага, че е бил в Родезия и известно време е сътрудничил на ЦРУ — бригадата „Бяла мълния“. Лангли не ни помогна. Едва ли ще получим информация оттам преди четвъртък. Понякога се чудя на коя страна са те. През осемдесета Гербах се появява в Ню Йорк, но там открихме само клюки и слухове, нищо определено. Ако беше жив, щеше да ни е от полза.

Марк се сети за прерязаните гърла в болницата и се усъмни в думите му.

— Интересното обстоятелство при автомобилната катастрофа е, че и двете задни гуми на колата на Стамс и Колвърт имат малки дупки. Биха могли да бъдат причинени при свличането по склона, но според момчетата от лабораторията са от куршуми. Ако това е така, в сравнение с този стрелец Ани Оукли е несръчно девойче.