Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 60

Директорът каза по интеркома:

— Повикайте заместник-директора Роджърс, мисис Макгрегър.

— Да, сър.

— Хората му са открили заведението, в което е работил Казефикис.

Заместник-директорът почука и влезе. Директорът му посочи стол. Роджърс се усмихна на Марк и седна.

— Давай, Мат.

— Собственикът на „Златното пате“ не бе много любезен. Изглежда, мислеше, че го проверявам за нарушение на трудовото законодателство. Заплаших го, че ще затворя заведението, ако не проговори. Накрая призна, че е взел на работа човек с описание като това на Казефикис. На двадесет и четвърти февруари го пратил да обслужва обяд в една от стаите на „Джорджтаун Ин“ на Уисконсин авеню. Човекът, който се обадил, се представил като Лоренцо Роси. Проверихме в компютрите. Нищо. Явно името е фалшиво. Същата история се повтори и в „Джорджтаун Ин“. Според собственика мистър Роси наел стаята за двадесет и четвърти февруари, поръчал храна, но без обслужване и предплатил в брой. Роси е висок около метър и седемдесет, мургав, без отличителни белези, черна коса и слънчеви очила. Според собственика приличал на италианец. Никой в хотела не знае, нито пък го е грижа, кой е обядвал в стаята този ден. Боя се, че това не ни помага особено.

— Съгласен съм. Всички италианци отговарят на това описание — отвърна директорът. — Щяхме да успеем, ако разполагахме с пет години, а не с пет дни. Откри ли нещо ново в болницата, Мат?

— Там е лудница, сър. Пълно е с хора, които идват и си отиват през целия ден, дори и през нощта. Целият персонал работи на смени. Не познават дори колегите си, камо ли да забележат външни лица. Можете да се разхождате цял ден с брадва на рамо и никой да не ви попита какво правите.

— Ясно — каза Тайсън. — Добре. Андрюз, какво свърши през последните двадесет и четири часа?

Марк разтвори синята си папка. Докладва, че е елиминирал тридесет и осем сенатори, като на двадесет и четвърти февруари повечето от тях са отсъствали от Вашингтон и е стеснил кръга на заподозрените до шестдесет и двама. Подаде списъка на директора, който го прегледа.

— Доста едри риби има в тази локва. Продължавай, Андрюз.

Марк разказа за срещата си с гръцкия православен свещеник. Очакваше остра забележка, че не се е сетил веднага за брадата. Позна. Смирено продължи:

— В осем часа имам среща с отец Грегъри. Възнамерявах след това да се срещна с вдовицата на Казефикис. Не смятам, че това ще доведе до някакъв резултат, сър, но предполагам, че желаете да проследя всички нишки. По-късно смятах да отида в Библиотеката на Конгреса и да се опитам да открия защо някой от тези шестдесет и двама сенатори би могъл да желае смъртта на президента Кенеди.

— Добре, за начало ги раздели на категории — посъветва го директорът. — Първо — партия, после — комисии, сетне — интереси и лични познанства с президента. Не забравяй, Андрюз, на двадесет и четвърти февруари нашият човек е обядвал в Джорджтаун, а това трябва да стесни кръга.