Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 57

Марк се засмя.

— По-добре да се връщам в Бюрото и да се заема с велики дела. За да не изоставам от теб.

— А може би именно жена ще ти попречи да станеш директор на ФБР.

— Не, няма да бъде жена — отвърна той, но не й каза нищо повече.

— Кафето ви, синьорита, синьор.

Ако Марк някога бе пожелавал да спи с жена след първата им среща, искаше го именно сега, но това не можеше да стане, а дори и да се случеше, не бе сигурен дали щеше да бъде щастлив.

Плати сметката, остави на сервитьора щедър бакшиш и поздрави момичето от програмата, което седеше в единия ъгъл на чаша кафе.

Нощта бе хладна. Марк отново усети, че се оглежда нервно, опитвайки се да го прави скришом от Елизабет. Хвана я за ръка, докато пресичаха улицата и повече не я пусна. Вървяха и си говореха за най-различни неща, но и двамата усещаха какво става. Марк я желаеше силно. Напоследък се бе срещал с много жени, но нито една от тях не бе държал за ръка. Отново изпадна в мрачно настроение. Може би страхът му го правеше прекалено сантиментален.

Зад тях вървеше кола. Марк се напрегна. Елизабет не забеляза нищо. Колата забави ход. Когато ги приближи, намали още. Спря точно до тях. Марк разкопча сакото си. Беше неспокоен, притеснен повече за Елизабет, отколкото за самия себе си. Вратите на колата внезапно се отвориха и от нея изскочиха две момчета и две момичета, които се втурнаха към „Хамбургер Хейвън“. Пот изби по челото на Марк. Пусна ръката на Елизабет.

Тя го погледна.

— Нещо не е наред, нали?

— Да. Но не ме питай.

Елизабет отново потърси ръката му, хвана я здраво и продължиха да вървят. Ужасните събития от вчерашния ден потискаха Марк и той не проговори повече. Когато стигнаха до дома й, той все още бе в света, който споделяше единствено с огромната, призрачна фигура на Халт Тайсън.

— Е, тази вечер бе очарователен, когато мислите ти не бяха другаде — каза му тя с усмивка.

Марк се отърси.

— Наистина съжалявам.

— Би ли влязъл за чаша кафе?

— И да, и не. Може ли някой друг път? Не мисля, че сега ще бъда приятен събеседник.

Трябваше да свърши някои неща преди срещата си с директора в седем, а вече бе полунощ. Не бе спал от ден и половина.

— Мога ли да ти позвъня утре?

— С удоволствие — отвърна тя. — Обаждай се, каквото и да се случи.

През следващите няколко дни Марк щеше да носи думите й със себе си като талисман. Щеше да си спомня всяка нейна дума и всеки неин жест. Шегуваше ли се, сериозно ли говореше или просто го дразнеше? Напоследък не бе модерно да си влюбен; малцина се женеха, а мнозина се развеждаха. Наистина ли щеше да се влюби, и то до полуда, при цялата тази каша?

Целуна я по бузата и се обърна. Очите му отново шареха по улицата.

Елизабет извика след него:

— Надявам се да намериш убиеца на моя пощальон и на твоя грък.

Твоят грък, твоят грък, гръцки православен свещеник, отец Грегъри. Господи, как не се бе сетил по-рано. Хукна към колата и за момент забрави за Елизабет. Обърна се и й махна с ръка. Тя го гледаше учудено и се питаше какво толкова е казала. Марк скочи в колата и подкара лудо към апартамента си. Трябва да открие телефона на отец Грегъри. Гръцки православен свещеник, как изглеждаше, как изглеждаше онзи, който излезе от асансьора, как изглеждаше? Марк се опита да си припомни. Нещо в онзи не беше наред, но какво, по дяволите? Нещо в лицето му. Разбира се. Разбира се. Как може да е толкова глупав? Когато пристигна в дома си, веднага позвъни във Вашингтонското бюро на ФБР. Поли се изненада, когато го чу.