Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 56

Марк се засмя. Докато влизаха в ресторанта, я хвана за ръка.

— Трябва да ти плащат вредни — каза й той.

— О, не бих се оплаквала, ако не пееше фалшиво.

Управителят ги отведе до маса в центъра на салона, близо до сцената. Марк обаче я отказа и предпочете да седнат в далечния ъгъл. Не попита Елизабет коя маса предпочита. Седна с гръб, опрян на стената, и се извини неубедително, че желае да избяга от шума, за да си поговорят спокойно. Марк бе сигурен, че момиче като нея не би се поддало на подобно залъгване. Тя знаеше, че нещо не е наред, и усещаше, че кавалерът й е напрегнат, но не прояви любопитство.

Млад келнер латиноамериканец ги попита дали ще желаят коктейл. Елизабет избра „Маргарита“, а Марк — „Шпритцер“.

— Какво е „Шпритцер“? — попита тя.

— Не е много испански: една втора бяло вино, една втора сода и много лед, нещо като Джеймс Бонд за бедни.

Тя се засмя.

Приятната атмосфера в ресторанта прогони част от натрупаното у Марк напрежение. Той се отпусна малко за първи път през последните двадесет и четири часа. Разговаряха за филми, за музика, за книги, за Йейл. Лицето й — ту оживено, ту спокойно — изглеждаше особено красиво на светлината на свещите. Марк бе очарован от нея. При цялата й интелигентност и независимост, тя бе трогателно нежна и женствена.

За вечеря избраха паеля. Марк попита Елизабет за пътя, който е извървял баща й, докато стане сенатор, за кариерата му, за детството й в Кънектикът. Тя се почувства неудобно. Баща й — Марк не можеше да забрави това — все още бе в списъка му. Опита се да насочи разговора към майка й. Елизабет избегна погледа му и дори — поне така му се стори — пребледня. За първи път сянка на подозрение падна върху нежната му представа за Елизабет и той изпита мигновено безпокойство. Тя бе първият светъл лъч в живота му от доста време насам и той не искаше да се съмнява в нея. Беше ли възможно? Замесена ли е тя? Не, разбира се, че не. Опита се да прогони тази мисъл.

Започна испанска фолклорна програма. Изпълнителите пееха и танцуваха с настроение. Марк и Елизабет слушаха и гледаха, тъй като не можеха да разговарят заради шума. Марк бе щастлив просто да седи до нея; лицето й бе извърнато настрана, докато наблюдаваше танцьорите. Когато програмата свърши и двамата бяха приключили с паелята си, часът бе 11:18. Поръчаха десерт и кафе.

— Искаш ли пура?

Елизабет се усмихна:

— Не, благодаря. Ние, жените, вече ви превъзхождаме. Не подражаваме на вредните ви привички така, както усвояваме полезните.

— Като тази да бъдеш първата жена главен хирург.

— Не, няма — отвърна тя с престорена скромност. — Вероятно втората или третата.