Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 54

— Разбира се, следващия път, когато дойда в Ню Йорк.

Марк се върна в библиотеката замислен. Можеше да е ЦРУ, можеше да е мафията, можеше да е някой луд… Помоли момичето за книгата на Карл Оугълзби. Донесоха му доста четено томче, започнало вече да се разпада. „Шийд Андрюс & Макмийл Инкорпорейтид“, Скуиб Роуд, 6700, Мишън, Канзас. Очакваше го интересно четиво, но за момента трябваше да се върне към биографиите на сенаторите — неговата най-неотложна задача. Прекара два часа в опити да елиминира от списъка някой от сенаторите или да открие мотиви, поради които те биха могли да желаят смъртта на Кенеди. Не стигна доникъде.

— Трябва да си тръгвате, сър — каза му младата библиотекарка. Ръцете й бяха пълни с книги, видът й подсказваше, че няма търпение да се прибере вкъщи. — Затваряме в седем и половина.

Марк погледна записките си. Между шестдесет и двамата „заподозрени“ имаше доста видни личности: Алън Кренстън от Калифорния, често определян като водач на либералите в Сената; Едуард Брук от Масачузетс, единственият чернокож сенатор; лидерът на мнозинството Робърт Бърд от Западна Вирджиния, който през седемдесет и първа измести Едуард Кенеди от председателството на парламентарната група на демократите; Хенри Декстър от Кънектикът, който бе специален пратеник по времето на Форд; Едмънд Мъски от Мейн, кандидатът на демократите за вицепрезидент през шестдесет и осма; Робърт Дънкън от Южна Дакота, изтънчен, образован мъж с неоспорими парламентарни способности; Марвин Торнтън, който зае мястото, освободено от Кенеди през осемдесета; Марк Хетфилд, либерал и заклет републиканец от Орегон; Хейдън Уудсън от Арканзас, представител на новото поколение републиканци от Юга; Уилям Кейн от Небраска, заклет консерватор, кандидатирал се на изборите през осемдесета като независим, и Бърч Рей от Индиана, човекът, измъкнал Тед Кенеди при самолетната катастрофа през шестдесет и седма и вероятно спасил живота му. Шестдесет и двама заподозрени. А остават едва шест дни. И доказателствата трябва да бъдат железни. За днес бе свършил.

В този час на деня затварят всички правителствени сгради. Надяваше се директорът също да е проучил сенаторите и бързо да сведе „шейсет и две“ до по-приемливо число. Шестдесет и две имена; шест дни.

Отиде при колата си на обществения паркинг. Четири долара на ден за привилегията да бъдеш в отпуска. Плати на пазача, напусна Пенсилвания авеню и се насочи по Девета улица към апартамента си на Норт стрийт. Пиковият час бе преминал. Саймън бе на поста си и Марк му хвърли ключовете за колата.

— Излизам веднага след като се преоблека — извика му той през рамо, докато се отправяше към апартамента си на осмия етаж.

Не бе най-шикозният квартал, но в обновената югозападна част на Вашингтон живееха много млади, неангажирани хора със свободни професии. Бе разположен покрай брега, близо до „Арина Стейдж“ и до една от станциите на метрото. Приятно, удобно, не особено скъпо — идеално за Марк. Набързо си взе душ и се избръсна. Облече си по-обикновен костюм от този, с който бе при директора, макар че сега за него започваше по-добрата част от деня.