Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 52

Председателят се усмихна и запали нова цигара. Сенаторът се измъкна тихомълком. Пет минути по-късно си тръгна и Матсън. След пет минути — Тони. След още пет — Ксан. След още пет председателят си поръча обяд.

16:00

Марк бе прекалено гладен, за да работи ефективно, така че напусна библиотеката в търсене на нещо за хапване. Когато асансьорът спря и вратите се отвориха, пред погледа му попадна част от каталога: „Харисън — Хелт“. Някаква подсъзнателна асоциация на думи извика в съзнанието му образа на красивото, остроумно момиче, с което се бе запознал предния ден. То вървеше по коридора, облечено в черна пола и червена блуза, а токчетата на обувките му тракаха по плочките. Ведра усмивка озари лицето на Марк. Странно, какво удоволствие изпитваше от мисълта, че може да й се обади и да я види отново. Леко се обезпокои обаче от силното си желание да направи това.

Откри снекбара. Докато дъвчеше хамбургера, съзнанието му възпроизведе всичките й думи и изражението на лицето й, когато ги изричаше. Малко по-късно позвъни в „Уудро Уилсън“.

— Съжалявам, доктор Декстър днес не е на работа — отвърна сестрата. — Да ви свържа ли с доктор Делгадо?

— Не, благодаря.

Извади тефтерчето си и набра номера на Елизабет Декстър. За негова изненада тя си бе вкъщи.

— Здравей, Елизабет. Марк Андрюз е. Мога ли да те заведа на вечеря днес?

— Празни обещания. Но продължавам да живея с надеждата за голяма сочна пържола.

— Радвам се. Денят ми бе ужасен, а ти можеш да се окажеш единственият светъл лъч в него.

— Струваш ми се нещо унил, Марк. Може би си хванал грип?

— Не, не смятам, че е грип, просто при мисълта за теб дъхът ми спира. По-добре да затварям, докато не съм издъхнал.

Приятно му бе да чуе гласа й.

— Защо не минеш към осем?

— Добре. До довечера, Елизабет.

— Пази се, Марк.

Затвори телефона. Внезапно осъзна, че отново се усмихва до уши. Погледна часовника си: 4:30. Добре. Още три часа в библиотеката, след което го очакваше Елизабет. Върна се при справочниците и продължи да снема биографични бележки за шестдесет и двамата сенатори.

Мисълта му се отклони за миг към президента. Той не бе обикновен президент. Беше Кенеди. Можеше ли всичко това да е свързано с Джон и Робърт, този предполагаем заговор? Защо Тайсън не го бе споменал? Били ли са замесени сенатори в убийствата им? Или още един самотен психопат? Всички събрани доказателства сочеха, че е действал екип. Ли Харви Осуалд и Сирхан Сирхан, единият — мъртъв, другият — в затвора, и все още няма убедително обяснение за двете убийства. След като животът на третия Кенеди е в опасност, защо Тайсън не бе споменал тази възможност?

Някои обвиняваха ЦРУ, че стои зад смъртта на Дж. Ф. К., който през шейсет и първа бе заплашил Управлението с най-строги мерки след фиаското в Залива на свинете. Според други Кастро бе организирал убийството като отмъщение. Установено бе, че две седмици преди убийството Осуалд е разговарял с кубинския посланик в Мексико и ЦРУ е знаело за това. Двадесет години по-късно никой не бе сигурен в нищо. А прочутият масачузетски заговор срещу Тед Кенеди? Имената на участниците така и не бяха разкрити.