Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 53

Джей Сендбърг от Лос Анджелис, който бе съквартирант на Марк, докато следваха право, смяташе, че това е бил заговор на висшите кръгове; дори на тези от ФБР. Те знаят истината, но няма да кажат нищо.

Може би Тайсън и Роджърс бяха сред посветените — наредиха му да се заеме с безполезна задача, забраниха му да разкрие случилото се през вчерашния ден пред когото и да било, дори пред Грант Нана.

Към кого да се обърне, ако наистина съществува заговор? Само един човек би могъл да го изслуша и това е президентът, но няма как да се добере до него. Трябва да позвъни на Джей Сендбърг, който написа изследване върху убийствата на братя Кенеди. Ако някой имаше теория, това определено бе Сендбърг. Марк се върна до обществения телефон, откри номера на Сендбърг в Ню Йорк и набра десетте цифри. Обади се женски глас.

— Ало.

Звучеше неприветливо. Марк си я представи да изпуска облак цигарен дим.

— Здравейте. Търся Джей Сендбърг.

— О! — Още цигарен дим. — На работа е.

— Бихте ли ми дали номера му? — попита Андрюз.

Отново дим, след което тя му го продиктува и затвори телефона.

— Уф! — каза си Марк. — Типична ийстсайдска жена.

На следващото му позвъняване отговори съвсем различен глас — топъл, ирландско-американски.

— „Съливан и Кромуел“.

Марк познаваше престижната нюйоркска адвокатска кантора. Някои хора явно правеха кариера.

— Мога ли да говоря с Джей Сендбърг?

— Сега ще ви свържа, сър.

— Сендбърг.

— Здрасти, Джей. Марк Андрюз е. Радвам се, че те намирам. Обаждам се от Вашингтон.

— Здравей, Марк, радвам се да те чуя. Как е животът на агента? Тра-та-та-та и така нататък?

— И това се случва понякога — отвърна Марк. — Джей, посъветвай ме къде мога да открия фактите, свързани с покушенията срещу Едуард Кенеди и по-точно онова в Масачузетс през седемдесет и девета. Помниш ли го?

— Разбира се. Арестуваха трима. Чакай да помисля… — Сендбърг замълча. — Освободиха ги като невинни. Единият загина при автомобилна злополука през осемдесета, вторият бе намушкан с нож през осемдесет и първа, а третият изчезна загадъчно миналата година. Уверявам те, че това бе поредният заговор.

— Този път кой стоеше зад него?

— Мафията искаше да отстрани Е. М. К. преди изборите през седемдесет и шеста, за да избегне разследването, за което той настояваше — по повод смъртта на онези гангстери Сам Джанкана и Джон Росели. Сега го намразиха още повече заради законопроекта за контрол върху оръжията.

— Мафията? Законопроектът за контрол върху оръжията? Къде мога да намеря всички тези факти?

— Естествено, не в доклада на комисията Уорън или в по-късните разследвания. Най-добре във „Войните между Запада и Севера“ на Карл Оугълзби — там ще намериш всичко, което ти трябва.

Марк си го записа.

— Благодаря за помощта, Джей. Ще те потърся пак, ако не ми свърши работа. Как са нещата в Ню Йорк?

— О, добре. Аз съм един от стотиците хиляди адвокати, които разчистват след бурята от банкрути. Ще се видим ли скоро, Марк?