Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 130
Джефри Арчър
— Ще те прелъстя. Никакво кафе, никакво бренди, никаква музика. Просто ще те прелъстя.
Паднаха на дивана.
— Прекалено пиян си.
— Почакай и ще видиш.
Той я целуна силно и продължително по устните и започна да разкопчава блузата й.
— Сигурен ли си, че не искаш кафе? — подразни го тя.
— Напълно.
Марк бавно измъкна блузата й от полата и с едната ръка започна да я гали по гърба, а с другата — по крака.
— Да пусна ли музика? — унесено попита тя. — Нещо специално.
Елизабет включи уредбата. Отново Синатра, но този път с подходяща песен:
Тя се отпусна в ръцете на Марк.
Той свали ципа на полата й. В полумрака краката й изглеждаха слаби и красиви. Погали я нежно.
— Ще ми кажеш ли истината за днешния ден, Марк?
— По-късно, скъпа.
— Когато свършиш с мен?
Свали ризата си. Елизабет впери поглед в превръзката на рамото му.
— Ранили са те при изпълнение на служебния дълг?
— Не, последната ми любовница ме ухапа.
— Сигурно е разполагала с повече време от мен.
Притиснаха се един към друг.
Марк остави телефона отворен — не и тази вечер, Юлий.
— Не мога да се свържа, сър — каза Елиът. — Непрекъснато дава заето.
— Опитай пак, опитай. Сигурен съм, че е там.
— Да помоля ли телефонистката?
— Да, да — нетърпеливо отвърна директорът.
Директорът зачака, почуквайки с пръсти по бюрото в стил „Кралица Ана“. Загледа се в червеното петно и се запита как ли се е получило.
— Според телефонистката телефонът е оставен отворен, сър. Да я помоля ли да използва сервизен сигнал; това със сигурност ще привлече вниманието му.
— Недей, Елиът, прибирай се у дома. Ще му се обадя утре сутринта.
— Да, сър. Лека нощ, сър.
„Той трябва да си отиде — да се върне в Охайо или където и да е“, помисли си директорът, преди да изгаси осветлението и да си тръгне за вкъщи.
11 март 1983, петък
Марк се събуди пръв, може би защото се намираше в чуждо легло. Обърна се и погледна Елизабет. Тя никога не слагаше грим и сутрин изглеждаше също толкова хубава, колкото и по всяко друго време на деня. Марк погали нежно черните й къдрици. Тя се събуди, обърна се към него и го целуна.
— Иди и си измий зъбите.
— Колко романтично започва денят — каза Марк.
— Когато се върнеш, ще бъда будна.
Тя се прозя и се протегна.
Марк взе „Пепсодент“-а — едно от нещата, които щеше да промени. Той предпочиташе „Маклийнс“ — и се опита да прецени в коя част на банята ще остави тоалетните си принадлежности. Когато се връщаше в спалнята, видя, че телефонът все още е изключен. Погледна часовника си: 7:05. Легна отново.
Елизабет стана.
— Само минута — каза тя.
„Във филмите никога не става така“, помисли си Марк.
Тя се върна и легна до него. След няколко секунди каза:
— Брадата ти боде. Не си така гладко избръснат, както първия път.
— Онази вечер се бях избръснал много старателно. Странно, никога не съм бил толкова сигурен в нещо. Не стана ли точно така, както го бях планирал?
— Какво си планирал?
Той го каза на глас:
— Във филмите никога не става така. Знаеш ли какво казал французинът, когато го обвинили в изнасилване на мъртва жена?
