Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 132

— Защо не ми каза?

— Казах ти, но ти не ме чу.

— Извинявай.

— Обичам те.

— И аз те обичам, но нека това не се случва всяка седмица.

Тя продължи да чете. Марк дъвчеше своите „Уийтис“.

— Защо някой е искал да убие сенатора Дънкън?

— Не зная. Какво пише „Поуст“?

— Все още не са открили причината; според тях той имал много врагове във и извън страната.

Елизабет зачете от вестника:

Вчера сутринта, в 10:06, сенаторът Робърт Дънкън от Южна Каролина бе застрелян от убиец на стъпалата на Капитолия.

Убийството бе извършено секунди преди очакваното пристигане на президента Кенеди, който трябваше да направи последен опит да осигури приемането на законопроекта за контрол върху оръжията преди гласуването в Сената. Очевидно, очаквайки демонстрация пред Капитолия, от Сикрет Сървис отклонили лимузината на президента към „Ръсел билдинг“.

Куршумът заседнал в мозъка на сенатор Дънкън, чиято смърт била установена в медицинския център „Уудро Уилсън“. Втори куршум засегнал рамото на агента от ФБР Марк Андрюз, 28-годишен, който се хвърлил върху сенатора в опит да спаси живота му. Андрюз бе превързан и по-късно изписан.

Все още няма обяснение на факта, че минути преди убийството пред стъпалата на Капитолия спрял втори президентски кортеж, но без самия президент.

Вицепрезидентът Бъмпърс обяви излизането на Сената във ваканция в памет на сенатор Дънкън. Камарата на представителите също гласува единодушно едноседмична ваканция.

Президентът, който пристигна в Капитолия с конгресменското метро от „Ръсел билдинг“, научи новината за убийството на Дънкън в Сената. Видимо потресен, той заяви, че официалният обяд, на който ще се разисква законопроектът за контрол върху оръжията, ще протече според плана, но помоли събралите се сенатори да почетат с едноминутно мълчание покойния си колега.

Президентът каза още: „Зная, че всички са потресени и натъжени от тази трагедия. Безсмисленото убийство на един добър и достоен мъж трябва да засили решимостта ни да работим заедно и да сложим край на свободната търговия с оръжие“.

Тази вечер в девет часа президентът възнамерява да излезе с обръщение към нацията.

— Вече знаеш всичко, Лиз.

— Не зная нищо — отвърна тя.

— И аз не знаех по-голямата част от това — призна Марк.

— Животът с теб ще бъде труден.

— Кой ти е казал, че ще живея с теб?

— Разбрах го по начина, по който се нахвърли на яйцата.

В хотел „Фонтенбло“, край плувния басейн, седеше един мъж, четеше „Маями Хералд Трибюн“ и пиеше кафе. Поне сенаторът Дънкън бе мъртъв и това му придаваше известно чувство за сигурност. Ксан бе изпълнил своята част от сделката.

Отпи от кафето — малко горещо, но нямаше значение — не бързаше за никъде. Вече бе издал нови заповеди, не можеше да си позволи да рискува. До вечерта Ксан щеше да бъде мъртъв; това вече бе уредено. Матсън и Тони щяха да бъдат освободени поради липса на доказателства — така го бе уверил адвокатът му, който никога не го бе подвеждал. Самият той за известно време нямаше да се появява във Вашингтон. Отпусна се удобно в шезлонга под топлото слънце на Маями и запали нова цигара.