Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 131

— Не.

— „Не знаех, че е мъртва, мислех, че е англичанка.“

— Не се притеснявай, Марк. Аз съм стопроцентова американка.

— Вярвам ти.

След малко Елизабет го попита какво желае за закуска.

— О-о, може би в този хотел има и „Уийтис“?

— И бекон с яйца — отвърна тя. — И почакай да видиш сметката, само че тук не се плаща с „Американ Експрес“.

Марк пусна душа и регулира температурата на водата.

— Разочароваш ме, мислех, че ще се изкъпем заедно — каза Елизабет.

— Никога не се къпя с прислугата. Повикай ме, когато приготвиш закуската — отвърна Марк изпод душа и запя „Най-сетне дойде любовта“.

Една ръка се протегна и затвори крана за топлата вода. Пеенето престана. Елизабет не се виждаше никъде.

Марк се облече бързо и включи телефона. Той звънна почти веднага.

Елизабет се появи в къс комбинезон. На Марк му се прииска да се върне в леглото.

Тя вдигна слушалката.

— Добро утро. Да, тук е. За теб е. Ревнива любовница, според мен.

Елизабет облече рокля и се върна в кухнята.

— Марк Андрюз.

— Добро утро, Марк.

— О, добро утро, сър.

— Опитвам се да се свържа с теб от осем часа вечерта.

— О, наистина ли, сър? Мислех, че съм в отпуск. Ако проверите във Вашингтонското бюро, ще видите, че в момента дори не се числя към него.

— Така е, Марк, но се налага да прекъснеш отпуската си, защото президентът иска да се срещне с теб.

— Президентът ли, сър?

— Президентът на Съединените щати.

— Защо иска да се срещне с мен, сър?

— Вчера те „убих“, но днес те направих герой и той иска да ти благодари лично за усилията ти да спасиш живота на сенатора Дънкън.

— Какво?

— По-добре прочети сутрешните вестници. Да не говорим повече за това. Ще ти обясня по-късно.

— Къде трябва да бъда и в колко часа, сър?

— Ще научиш.

Край на разговора.

Марк затвори телефона и се замисли. Тъкмо се канеше да попита Елизабет дали е получила вестника, когато телефонът иззвъня отново.

— Обади се, Марк, скъпи. След като любовниците ти знаят, че си тук, сигурно е за теб.

Марк вдигна слушалката.

— Мистър Андрюз?

— На телефона.

— Почакайте минутка, ако обичате. С вас ще разговаря президентът.

— Добро утро. Тед Кенеди е. Искам да ви попитам дали ще намерите време да се отбиете в Белия дом към десет часа. Бих желал да се срещнем и да поговорим.

— За мен е чест, сър.

— Очаквам с нетърпение да се срещнем и да ви поздравя лично. На Западния вход ще ви очаква мистър Рот.

— Благодаря ви, сър.

Легендарните телефонни обаждания, за които пресата пишеше толкова често. Директорът просто бе открил къде се намира Марк. Дали и президентът го бе търсил от осем вечерта?

— Кой беше, скъпи?

— Президентът на Съединените щати.

— Кажи му, че ще му се обадим по-късно.

— Говоря сериозно.

— Да, миличък.

— Иска да се срещне с мен.

— У вас или у тях?

Марк отиде в кухнята и се нахвърли на „Уийтис“. Елизабет влезе, размахвайки „Поуст“.

— Виж — каза тя. — Пише го черно на бяло. Не си престъпник, а герой.

Заглавието бе: „СЕНАТОРЪТ ДЪНКЪН УБИТ НА СТЪПАЛАТА НА КАПИТОЛИЯ“.

— Президентът беше, нали? — попита тя.

— Да, скъпа.